Деветашка пещера – Деветашко плато, Среден Предбалкан
Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина – 60 м. Разположена е на 16 км северно от Ловеч, близо до село Деветаки – на десния бряг на река Осъм. Пещерата е описана още през 1877 г. В нея са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. В миналото пещерата е била засекретен военен обект и до началото на 90-те е била използвана за съхранение на петрол.
Деветашката пещера е недвижима културна ценност с национално значение, природна забележителност и защитена територия. Добрите условия за живот, които предлага пещерата – големите размери, осветление на голяма дълбочина, удобна за отбрана, в съседство с извори и река, гори с дивеч, пасища и сред плодородна местност – привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. В пещерата са на лице следи от човешко присъствие още от старокаменната епоха /около 70 000 г. пр. Хр.
Пещера „Снежанка“ – Дял Баташка планина, рид Баташки, Западни Родопи
Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменна епоха – VІ хил.пр.Хр.
Най-голямото поселение в пещерата е от времето на каменно-медната епоха – V хил. пр. Хр. Тогава хората заселват почти цялата й площ. Деветашката пещера е населявана и през бронзовата, желязната и римската епохи. По-късно през средновековието пещерата не е обитавана постоянно. Откритите материали свидетелстват, че тя вероятно е била използвана като убежище при опасност.
Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Тук обитават 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи.
Пещера „Добростански бисер“ – Добростански рид, Западни Родопи
Пещерата е от международно значение като убежище на прилепите и е включена като приоритетен обект в списъка на Споразумението за опазване на европейските видове прилепи – EUROBATS.
Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници със заповед на Министъра на околната среда и водите е въведен пропускателен режим в двете галерии на пещерата. Водната галерия се затваря за посетители в периода 1 ноември – 1 април, а сухата галерия – в периода 25 май – 31 юли. Светлата част на пещерата е отворена за посетители целогодишно.
През 2014 г. по инициатива на Община Ловеч и с помощта на експерти от СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора“, Национален природонаучен музей – БАН, Българска федерация по спелеология, Регионален исторически музей – Ловеч и др. е разработен и План за управление на ПЗ „Деветашка пещера” за период от 10 години, като целта е устойчивото стопанисване и управление на обекта и дългосрочно опазване на неговите природни и културни ценности.
От 2014 г. Деветашката пещера е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
