Да учиш дюлгерлък преди близо 200 години не било лесна работа
Иван Енчков от Горно Дереке (днес Момчиловци) бил пратен като дете в Кирковско да носи кал за дюлгерите, които строили там. Заедно с него било пратено и още едно дете на име Йовчо, а годината била 1838. Малкия Иван носил, какво носил, седял каквото седял, но в един момент му дотегнала копанята, станало бално за майка и бубайко и драснал нах Горно Дереке.
Посрещнала го майка му, а вечерта дочакала баща му, който слизал от къшлите, застанала пред вратата и занареждала:
– Чилеку, детету си е добегналу чисто скоцано, рамоно му я ожулену от копаняна, плаче и не ще да си иде
Бащата яхнал мулето обратно и казал:
– Кажи му още утре да си върви, защото гърба му ще сторя по-мек и от корема – и тръгнал пак към къшлите
През цялата нощ майката молила през сълзи детенцето да си замине, защото лошо щяло да стане. Накрая детето склонило, турила му майката един фурнит хляб и заминало в тъмни зори, никой да го не види да са посрами и отишло занаят да учи.
(снимка – къща в Момчиловци 1924 г.)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
