Спомен за Димитър Андреев – Ганди
Димитър Андреев – Ганди си отива от този свят през 1997 г. Той е асеновградчанин със забележителен принос за културата на града. По повод годишнината от смъртта му, Мина Христемова пише прочувствен материал в местната преса, който аз ви предоставям дословно:
„Отиде си неочаквано, оставяйки хиляди неща, които искаше и можеше да направи, оставяйки нас, хората, които го познаваме, да преоткриваме и преосмисляме житейския му път и философия. Днес, година след смъртта на Димитър Андреев, все още не мога да си обясня как този човек е притежавал невероятната способност да осмисля всички пластове на битието си, да живее в хармония със себе си и с хората, защото знае какво може, иска и трябва да им даде. Не знам дали го осъзнаваше, но той беше последният мохикан от Гутенберговата епоха.
Епохата, в която книгата е най-ценният интелектуален продукт и капитал и единствено средство за добиване на знания и образование, епохата, в която се раждаха мислители и мъдреци само в и чрез писаното слово. В тази епоха книжарницата на Ганди беше една от емблемите на града, мястото, което всеки знаеше и в което всеки в определен момент от живота си влизаше като в храм. Ганди свещенодействаше там – винаги ставаше на крака, учтиво поздравяваше и подаваше дълго търсеното от нас четиво. За него това не беше просто и само стока. Чрез книгата, която ни поднасяше, той ни правеше съзаклятници на едно белязано с духовност общество на четящите хора. И така, без сам да е интелектуалец, Ганди култивираше поколение интелектуалци в града ни, изграждаше културата на четенето и отношение към книгата.
Впечатляваше ме космополитния дух на този човек. Стремежът му да разчупи бариерите, различията и границите между хората го беше направил есперантист. Чрез многото писма, които получаваше до последния миг от живота си от сродни души от цял свят, той се докосваше до най-отдалечените кътчета на планетата и въпреки цялата тревожност на времето и я превръщаше в уютен общ човешки дом.
А онова, което най-много удивляваше и трогваше у Ганди, беше неговата несъвместима с днешната меркантилност дарителска душа. Имаше печат „Подарява книжарница „Ганди“ и даряваше на библиотеката, на държавния архив и най-вече на музея. Музеят ни не познава подобен жест в последните години, той дари книги, архиви, канцеларски пособия, пощенски марки и др., с единственото условие това да се съхрани за поколенията. А аз, освен всичко друго, съм и лично благодарна за това, че съдбата ме срещна с човек като Димитър Андреев. Най-напред защото той повярва в мен, допусна ме до себе си и до книжовното си богатство, което беше натрупал. На мен, начинаещия музеен уредник, той даде ценен урок за непреходната стойност на нещата от живота – от най-дребните до най-значимите.
При него всичко беше много важно и значимо и заслужаваше внимание и съхранение – и етиката и тетрадката от 30-те години, и календарчето от 1936 г. и кутиите за моливи и мастилничките (знаят ли децата какво е това?), и ножчето за рязане на писма… Всичко онова, което нашите майки и баби са захвърляли за Ганди е било точно толкова важно, колкото и кръщелното му свидетелство. И когато в музея в Берн наблюдавал във витрините не струпани отделни експонати, а реконструкция на бакалски магазин, кафене, канцелария от началото на века, разбрал. че автентичността на духа на епохата се носи от дребните неща – календара по стената, моливника, кутията за екзотични подправки. Така че, Ганди, освен всичко друго, се оказа на нивото на европейското музеознание. И ако имаше повече хора като него, с отношение към историческата стойност на предметите, които ни заобикалят, и възрожденския дарителски дух „на полза роду“, музеите ни днес нямаше да линеят. Затова в памет на Ганди в залите на музея ще бъде изложена част от неговото дарение – пощенски марки, архиви, книги, канцеларски пособия. Нека този, който иска да се докосне до духа му, посети музея и види събраното и съхраненото от него. А който не успее, нека само протегне ръка , вземе от библиотечния си рафт книга, закупена от Ганди, нека я разгърне и за момент си спомни за човека, който му я е подал с толкова любов и почит.
автор Мина Христемова
снимка – Емилия Колева
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
