Николай Хайтов и краят на работата му по „Асеновград в миналото“
Очевидно работата по „Асеновград в миналото“ не е била лесна за Николай Хайтов. За тези свои разочарования и предизвикателства авторът разказва следното:
„Четох вчера коректурите на „Миналото на Асеновград“. Така се беше запекло с тая книга, че не мислех да я видя на бял свят въпреки отличната рецензия на проф. Арнаудов. Редакторът на ръкописа беше зачеркнал най-сочните пасажи, защото етнографската наука нямала нужда от „масали“. Масали той нарече описанията на най-прочутото кафене на Станимака от миналия век. Месец и половина водихме окопна война за всеки по-свободен израз и всяка сърдечна нотка, като че народоописанието се изчерпва само с размерите на оралата и формата на глинените паници.
Утвърдило се е напоследък схващането, че сочното писане не е научно и не бива да се използува при трудове, които имат изследователски характер, дори когато става дума за народопсихология, история и етнография, въпреки многото изящни образци на сочно написани научни книги, каквито са например езиковедческите трудове на проф. д-р Ст. Младенов или историческите на Златарски.
Въпреки това модата е сега всеки да пише колкото може по-сухо и смъглено и с колкото се може повече термини. „Успехите“ в това отношение са фантастични. Задръстиха се хуманитарните науки от влиятелни некадърници и тяхното спънато, уродливо писане е вече норма на научен стил.
Тъй или инак, книгата излиза. (Отидоха за нея, макар и с удоволствие 166 дни.)“
13 ноември 1965 г. София
„Дневник“ (книга втора)
снимка – източник
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
