Николай Хайтов и Хасан Мешев – писател и разказвач

Разказвал съм ви за Хасан Мешев. Човек, който съдбата е „джаскала“ от недостъпните ридове на Средните Родопи, Турция че даже и Франция. Човек, надарен с природна интелигентност, словоохотливост и безгранична любов към родния край.

В средата на 60-те години, чул за бай Хасан, Хайтов започва своите чести визити до село Лъкавица, община Лъки, където живее този чудак. Двамата прекарват часове в разговори, а Хайтов разпитва, слуша и записва.

Благодарение на тези безценни записки, през 1967 г. се раждат „Диви разкази“. Разказите в този сборник, които съпреживявам всеки път когато чета, са един от запазените летописи на онзи район. Познавам всяка една ела и баруга в описваните от него истории и сякаш всеки път попадам в една различна вселена – хем позната, хем страшна и необозрима, хем близка и хем далечна.

Хайтов не спазва историческа хронология и достоверност. Но спазва всичко, което би могло да е истина в онази епоха, в онзи бит, в онези взаимоотношения.

В неговите „Горски дух“ и „Сватба“ са съчетани историите за Дели Мехмедя и Салих Гунгаля – бабаитите на Лъкавица и Лъкинските колиби. В тях се описват кълдъръмите на Крушево, „джумаята“ в Лъкавица, непристъпните буруни, сълзите, героите, любовта, трепетите.

Няма по-голям певец на Родопа от Хайтов. И няма сила, която да помрачи оставеното и запазено от него. Защото неговия брилянтен изказ, който е толкова човешки и същевременно толкова автентично близък до говора на онзи район, не оставя никакво съмнение в авторството на всяка една думичка.