Поругаването на историческата памет – чест поведенчески модел в Асеновградско

Това е паметник по пътеката от река Чая (Кадиев вир) до местност Момина сълза, където има останки от рушаща се стара хижа.

Навремето този район в планината над Асеновград е бил активно ползван туристически маршрут. С оглед на това, че пътеката си е пътека, аз инициирах и участвах в полагането, в последствие в опресняване на маркировката.

Тук думата ми е за поруганите паметници, чешми и всички онези физически свидетелства от различни отминали периоди. Тази паметна плоча и още две (на Момина сълза) и на Гонда вода, са изчегъртани, просто защото те са строени като спомен за определени хора, за определен строй, за определени ценности, макар и донякъде по задължение определяни като императив ценности.

Колко трябва да си озлобен и вманичаен, че да изкъртиш петолъчките? Каква обсебеност от омраза трябва да имаш, че да имаш за враг миналото? И колко примитивен трябва да си, че да го направиш?