Колко струва уважението ни към туризма?

Българинът е странен човек. Не че е странен, просто по обратен на нормалния начин разбира света.

Днес пускам коментар за това, че Ягодинската пещера (на снимката е Съева дупка, но това е просто с илюстративна цел) е с много добра организация на работа. Някаква жена коментирала под споделената публикация „Направиха нашите природни блага капан за пари“.

Има два варианта

Първи – всичко е без пари, пещерите нямат нужда от поддръжка, защото не се замърсяват. Посетителите са безкрайно акуратни, влизат с челници и излизат.

Втори – има входна такса, има гид, има туристически център, от където човек може да си закупи сувенири и да си дообогати изживяванията и спомените от пътуването. Входната такса гарантира адаптиране на пещерите за безопасно преминаване, осветление, инфраструктура.

Нека си сложим ръка на сърцето и да си кажем, че първият вариант няма да сработи. Пазим ли ние, българите, своите природни богатства? Пазим, ама друг път! Не само, ами и чрез такива като Благо Джизъса изнасяме ноу-хау „как да осерем Колизеума“.

Колкото по-висок вход, адекватен към вътрешен ред, добавена реалност, обслужване и прочее висока стойност, толкова по-добре. Това е същото, като да си купим скъпо нещо – отнасяме се към него с внимание.

Културата, наследството и природните богатства не са кебапчета.