Думата „ландшафт“, която така ни дразни

На няколко пъти ми се случва да получавам забележки, защо използвам думата ландшафт. Тази дума е немска и англоговорящите народи я използват със същия смисъл в думата ландскейп.

Да, ама аз не мога да използвам друга дума, защото на български такава дума няма. Намерих хубаво описания за ландшафт: „Тази дума описва всичко което ни заобикаля като природна среда и специфична географска територия. Цялата съвкупност от всички природни компоненти (скали, почва, въздух, вода, растителност и животни), която се променя във времето под влиянието на природните фактори и човешката дейност“.

Като искам да обрисувам да речем Средните Родопи с пасищата, смърчовите гори, меките очертания на върховете, водите, не мога да използвам подадените като синоними думи „панорама“ или „гледка“. Това са думи, които са свързани със субективно разбиране, т.е. гледка е, когато някой я гледа. По същият начин е и с „пейзаж“, въпреки, че тази дума най-се доближава смислово до това, което искам да кажа. „Релеф“ пък има съвсем различен смисъл. Не мога да обрисувам това, което е на снимката и което прави даден район толкова специфичен с „релеф“.

Понякога се налага да използваме чужди термини. Няма как. По-добре „кибрит“, отколкото „драснипаликлечица“.

Моя кауза е да използваме добре думите, за да доукрепваме смисъла в това, което казваме. Българският език е страшно богат и красив и аз не бих го заменил с нищо, но понякога се налага да правим компромис, за да изкажем в пълнота това, което искаме.

Няма място за сръдни. Ландшафт си е ландшафт.