Защо Асеновград няма герои?

Всеки град има своите герои, бележити личности и примери в обществения живот. Огромна част от градовете имат спомен от Възраждането – даскали, революционери, духовници, писатели. Други са получили признателност в различни исторически периоди, трети са свързали своята памет с населеното си място чрез различни постижения в спорта, науката, социалните дела.

Прави ли ви впечатление, че Асеновград няма свой патрон, който да е обичан и уважаван не само от клубове по интереси или от протоколна куртоазия, но от целия град? Безрезервно и истински.

Не, Асеновград няма подобен герой. Още навремето Левски е бягал като „дявол от тамян“ от Станимака, защото с местните лангеря е нямало как да създаде революционен комитет. Плочата на Отон Иванов в кв. Изток е „изчегъртана“.

Айде, тука не говорим за донякъде зорлем поставяните под път и връз път партизански паметници, паметника на братя Пачови, който пък бе отрязан и свален от „модерните“ сини градоуправници. Има и случай, на паметна плоча в бивш концлагер, петолъчката да бъде изчукана, за да се напише „клуб Хала“. Абе, признаци на социална култура навсякъде.

Дойде и моментът на индулгенциите. Да реабилитираме Хайтов, като му поставим бюст пред сградата на старата община и на кръстим площада на него. Пак гласове: „Той Хайтов крал, не заслужава“, „Нямаше ли пък по-хубав?“, „Ееее, точно Хайтов ли, бе?“.

Хайтов хич, ама хич не обича асеновградчани. И те не го обичат.

„Бе, мани го Хайтов ли е, къв ли е? Некадърник?“ – казва сульо, който го знаят само колегите в завода, кръчмаря и семейството му. Само за справка на сульо, Хайтов е преведен на 30 езика в над 4 милиона екземпляра.

Както и да е, махни Хайтов. Драмата е с почетните граждани. От време оно, ОбС дава почетно гражданство не само на заслужили граждани, но и на такива, които са дали „някой лев“ или са силни на деня. Сакън, трябва да посвалим потурите и да се понаведем. Не се учудвайте, че почти всяка година има и караници за номинациите и избора от страна на общинските съветници.

Скоро четох, че Илия Ангелов написал песен за Асеновград. Идеята била на някакъв негов приятел. Ангелов решил да не чупи хатъра на на своя приятел, записал на самосвирката всичко, изпял и предложил на общината да финансира клип. Кабелните телевизии екзалтирано написаха: „Социалните мрежи скочиха Това трябва да е химн на града!“.

Е, толкова ли сме неможещи, че на всеки обърнал и малко внимание на Асеновград, сме готови да услужим с всичко и да му обещаем всичко?

Идеята ми с целия този пост е, че ние имаме огромен личностен дефицит, който е създаден от нашето отношение на „мащеха“ към родното. И в исторически план и в настоящето. Знаете ли защо е това? Ами заради характера ни. Не оставяме някой наш неоплют, сваляйки звезди на „чуждите“.

– Тоя ли бе? Абе мани го тоя, бе!

Ако знаем поговорката „Никой не е пророк в собствената си страна“, това важи по точен начин за нашия град.

Хубав град, ама с клюкарски манталитет. Неслучайно една от „мъдростите“ в града ни е: „Ако пръдне в Жорж махала, на Казармата го разправят, че се е насрал“.

Сега вероятно мнозина си отговориха на въпроса, защо нашия град няма герои.