Критично ниското ниво на култура в асеновградския политически живот

Винаги човек трябва да прави строга разлика между две неща. Поведението на дадена политическа партия на национално ниво и поведението на една политическа партия на местно ниво. Именно тези два начина на поведение са произвели термините „мажоритарен“ и „пропорционален“ вот. Политиката на общинско ниво е онази основа, върху която всеки един политик може да работи, за взимането на периферия и много по-лесното и компромисно припознаване на него самия в мажоритарно качество, от избиратели на различни други партии става значително по-безболезнено.

Именно затова като човек, който не харесва настоящата конфигурация в управлението на община Асеновград, гледам с надежда политическите процеси сред тези, които се цанят да са опозицията в община Асеновград и да се борят за властта.

Прави ми впечатление, че шепата лидери на опозиционните партии в града имат кошмарно ниско ниво на комуникация. Те не пропускат момент да се нападат и обиждат публично, в контекста на идеологическите разлики между техните партии и егото на лидерите им, или още по-зле – на база на лична неприязън.

Оставам с уговорка, че БСП в Асеновград за мен не са опозиция и никога няма да са, заради тежките репутационни щети, които местният червен шериф Манол Генов остави върху общинската организация и симпатизантите й. Това е апарат, подвластен на тежка конюнктура и това автоматично ги изключва от припознаваните от мен опозиционни организации в общината.

За съжаление, необмисленото поведение на лидерите на общинските опозиционни партии не са сложили като основна карта джентълменството. Аз бих посъветвал всички тези лидери да избистрят главите си от амбиции да се доказват на партийните шефове и да погледнат по-сериозно към Асеновград и неговите проблеми. И много важно е да създадат вътрешен ред между подвластните си членове на партийните общински структури за протокол при комуникацията. Не е нищо страшно.

А да си джентълмен към останалите, с които имаш общ проблем (в случая настоящата градска управа) е не само препоръчително, но и задължително. Това дава добър сигнал към твоите избиратели, а и към всички избиратели по принцип, легитимирайки се в техните очи като един нормалн човек с искрени намерения, а не поредния парвеню в политиката, мотивиран от незнайно какво, каквито между впрочем в Асеновград сме ги виждали много пъти.

Личното ми мнение е, че този, който се тупка в гърдите в стил „Булгар, булгар“, този, който орикарикатурява политическия си опонент на общинско ниво на база собствeното си усещане за съвършенство, ще бъде много тежко ударен от реакцията на неприязън, която ще предизвика.

Да създаваш авторитет в политиката е работа на добро лавиране, без отстъпление от собствената си идентичност, а не непрестанно горене на мостове.

Като заключение ще кажа, че според мен нивото на култура на комуникация сред асеновградските опозиционни сили (и лидери и електорат) е на ниво „кавга в махалата“. И трябва да знаят, че аз изисквам от тях да са внимателни и отговорни с отредената им роля да бъдат опозиция. Изисквам, защото това е надеждата на хиляди асеновградчани за промяна към добро, и ако те я опропастят заради нефелност – тежко им се пише!