Легенда за станимашкия дракус
Имало едно време една баба, майка и поп. Тя ходела да бабува. Една вечер късно дошел един човек и потропал на вратата й. Казал, че жена му ще ражда. Станала бабата и тръгнала с него. Вървяли, вървяли и когато стигнали до големия камък в реката до воденицата, наречен Ставрид, спряли.
Той отишъл до големия камък, обърнал го и влязли в златна врата. Този човек бил дракус. През хубава градина дето пеели прекрасни птички, влязли в един палат, целия от злато и мрамор.
Дракуса я завел в една разкошна стая, в която имало омайна жена. Дракуса ги оставил сами. Тогаз бабата попитала хубавата жена, как живее тук. Жената отговорила, че била царска дъщеря и дракуса я откраднал. Той я гледал много хубаво. Каквото искала, всичко й давал. Сега щяла да ражда.
Жената казала да приготвят един бакър мляко и друг с мед. И като се родило детето змийче, бабата потопила в двата бакъра детето, за да стане човек, когато порасне. Попитал дракуса, какво е детето, а бабата му отговорила, че е змийче, както я научила жената. Тогава змея се зарадвал, полял на бабата да се умие и я изпратил.
На разделяне подарил и престилка, цялата в люспи от лук. Тя като видяла, че е люспи от лук, хвърлила я в реката. В ръкава и останали няколко люспи и като си отишла вкъщи видяла, че не са люспи от лук, ами желтици.
Като пораснало детето на дракуса, станало човек. От яд, че детето му не станало змей, на Петровден все земал по една жертва. Затуй на Петровден не се къпят в реката.
записала Лиляна Михайлова 1946 г.
легендата е част от сборник „Легенди и предания от Асеновград“ на Ганка Маринова.
(запазен е оригиналния правопис)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
