2013 – 21 януари – Разходка до Яврово и Лясково

Една от идеите ми за следващите години, които искам да реализирам е един алманах на поклонника, който описва параклисите и църквите в Асеновградска духовна околия. И понеже тук са съсредоточени над 300 от общо 700-те параклиса в целите Родопи задачата е доста амбициозна.

Тръгнах от Асеновград, като първо заснех една изоставена мина малко преди Лясково, която ясно се вижда ясно точно под пътя за селото.

Нищо особено – запусната работа, като наоколо се бе оформило стабилно бунище. Типично по български. След като нащраках значителна доза кадри, поех отново нагоре към Лясково, където имах още няколко параклиса за снимане.

Първия от тях – „Св.  Неделя“ – малък параклис, северно от селото снимах веднага след като се качих на височината, на която се намира заедно с каптаж за събиране на питейна вода. Много красиво място, а параклиса – малък и сгушен сред дъбовата горичка.  След това слязох до вилната зона, която е разположена северозападно от селото, а там сгушен е един нов параклис – „Св. Вартоломей“. Заснех и него и след това през нестопения сняг се качих до параклис „Св. Атанасий“ и паметника на загиналите във войните, където бях оставил колата. Направих няколко снимки на новопостроената къща за гости „Вила Лясково“, след което потеглих към село Яврово – родното място на Николай Хайтов.

Село Яврово се намира на 988 м н.в. и има 68 жители. Намира се в планински район  на 30 км от Пловдив и на 11 км от Асеновград. Има асфалтов път. Селото е разположено амфитеатрално и от него при ясно време се открива гледка към Тракийската низина, Средна гора и Стара планина. Вижда се и връх Ботев.

Първото нещо, което направих, след като паркирах до храм „Св. Богородица“ е да тръгна да търся къщата на Николай Хайтов. Ходих доста и я един момент се отказах.

Тръгнах да се връщам и да снимам параклиса, който видях по пътя. Той се казваше „Св. Троица“ – стар, покрит с тикли.
Слязох до една гостилница, където според собственика беше най-хубавия крем-карамел района.

Та той ме упъти, че там от където съм дошъл всъщност ще намеря нещата, които ме интересуват. Тръгнах пак по пътя, по който слязох. Малко по-нагоре от параклиса беше родния дом на известния карикатурист Борис Димовски. Малко по-нагоре беше и летния дом на Николай Хайтов, където той е написал много от великите си книги. От там надолу по стълбички, които се виеха като бетонена огърлица около едно дере слязох почти до центъра на селото, където и видях табелата отбелязваща местонахождението на родния дом на Хайтов (на снимката). С истинско благоговение направих няколко кадъра, а след това продължих по калдъръмената улица, която опасва от запад селското читалище и минава покрай старите родопски, покрити с тикли къщи.

Започна да прокапва, мъглите стигаха почти до къщите и аз побързах да тръгна нагоре, за да имам шанс ако не завали да заснема още интересни неща. След селото снимах параклис „Св. Никола“, който няма аналог в района, просто защото е като малко навесче с размерите на един човешки ръст.  Продължих нагоре, времето се изчисти и слънцето започна да гали родопските върхове. Пътя от Яврово нагоре е ужасен, наистина на малко места има по-кошмарно трасе, но с по-бавничко каране всичко е наред. Така не след дълго достигнах параклис „Св. св. Константин и Елена“ (едно от любимите ми места). За жалост от тук нагоре не можех да продължа поради снега).

Направих няколко снимки пред и около параклиса, както и в него. Много е радващ факта, че след години на разруха сега той е в страхотен вид и най-важното – винаги е отворен за поклонници. Мисля си сериозно лятото да си направим някой уикенд палатки край това страхотно място, което е сгушено между борова гора и се намира на един хълм встрани от пътя за хижите Безово, Зърнени храни, Горски кът, бунгалта на ЗШМ и др.

След като дълго му се любувах, поех отново надолу по разбития път към Яврово. Гледката към полето и последните, северни гънки на Родопа беше изключително красива и не се сдържах отново да попълня колекцията си от кадри с няколко много добри попълнения. Много ми се искаше да отида до хижа Безово, за да имам нагледен материал за катастрофалната политика на ТД „Безово“ към стопанисването и, но не успях. И това ще се случи, щом се стопи снега.

Видях къщите на Николай Хайтов – едно голямо вдъхновение за мен и наистина определено този ден бе много полезен в събирането на малките парченца от големия пъзел от  параклиси и църкви в Асеновградски духовен окръг.