2010 – 13 юни – Разходка с колело до Араповския манастир

Страхотно време. 26 градуса и към Араповския манастир. Бях с още един приятел – Станьо, и понеже и двамата драстично жадувахме за фини тела и плочки на корема надухме педалите и подминахме първата спирка по пътя ни, която бяхме набелязали за фото обстрел – аязмото на параклиса Св. Илия (Козановския). Решихме да го направим на връщане.

До село Козаново пътя е ужасен. Само минавалите по пътя, който излиза от Асеновград в посока Поповица е по ужасен и пълен с дупки. Все се чудя, кога ли ще стигнем Европа. И все си давам отговор, че на този етап хората няма с какво да си купят хляб, камо ли за пътища да мислят. Както и да е стигнахме до Козаново – хубаво, китно село, подредено, както всички села из Тракия. Хората гледат доста плодове и зеленчуци, имат си стопанства и са много дружелюбни. Искахме да си купим вода и просто ни направи впечатление отношението (поне на мен де, защото пътувам много и се срещам с различни хора, та ми прави впечатление че в нашия край хората са много радушни).

На края на Козаново има една газ станция и над нея забелязах един параклис, който както се оказа в последствие е в процес на строеж. Набелязахме и него и продължихме към Араповския манастир. Само да спомена че след табелата “Козаново” има един участък 100-200 метра, който прилича наистина на танкодрум (понеже съм бил танкист и знам как изглжда танкодрума). Дано да е в процес на ремонт, та ми се е сторил толкова зле.

На около километър след селото има табела “Араповски манастир 1км” и пътя за него се отбива в дясно. Първите 20 – 30 метра са асфалт, после пътя става чакъл. Малко е кофти, но се преживява.

Така час и нещо, след като излязохме от Асеновград стигнахме до манастира. За него повече може да прочетете на специализирания ми сайт за духовни и културни паметници на Станимака – Араповски манастир

Починахме малко, хапнахме по залък, пихме по една чудесна студена вода от Аязмото и се заехме със снимките. Скоро щв публикуваме и тях. Снимахме както Аязмото, така и манастирските сгради, църквата, кулата на Ангел войвода. Направи ни впечатление колко чисто и подредено бе всичко вътре. След като се наснимахме на воля потеглихме обратно, снимахме и параклиса в Козаново, който така и не ни стана ясно как се казва, понеже както споменах той е в процес на строеж. След това снимахме и параклиса “Свети Илия” и аязмото му, след което минахме и през града да щракнем няколко снимки на храма в квартал “Баба Тонка” – “Св Йоан Рилски”