„Легенди и предания от Асеновград“ – Ганка Маринова
Ганка Маринова за написването на своите „Легенди и предания от Асеновград“
уводни думи:
През време на работата ми по темата за календарните празници и обичаи попаднах на няколко легенди и предания и това ме провокира да издиря и останалитe и да ги събера на едно място. Оказа се, че легендите и преданията, които са се разказвали някога в Асеновград не са много, само около двайсет на брой, като някои от тях имат повече от един вариант. Намерих ги пръснати из различни архиви и стари публикации, коитo ca недостъпни за масовия читател и затова реших да ги събера и подредя тематично, за да са по-лесни за усвояване от неспециалиста, който неминуемо ще усети затруднението от различните варианти. Някои от тях звучат дopи като приказки. Самите автори, които са ги записвали и публикували обаче използват названието легенда и предание, но не и приказка. Има и такива, които ca с приказни сюжети и те ca отделени в специален раздел. Някои от легендите и преданията предавам по начина, запазен от предишните записвачи, без да изменям правопис и словоред, за да се подчертаe тяхната автентичност. Накратко ще представя и някои от събирачите на местните легенди и предания, а също и информаторите им, доколкото има данни за тях.
В архива на известния наш родоповед Стою Шишков, който се съхранява в Държавния архив – Пловдив, има записи на асеновградчанина Панайот Сребрев по фолклора на някогашната Станимака. Като ученик в Пловдивската мъжка гимназия между 1881-84 г. той е бил ученик на П. Р. Славейков, който го е подтикнал да събира местния фолклор. Тези записки той е изпратил на Ст. Шишков и затова сега са в неговия архив. Между многото други сведения за обичаите на града има и две съвсем кратки предания, както caм П. Сребрев ги определя. Те се отнасят за цветя за котенцето и кокичето и за св. Богородица и Исус, съвсем различни една от друга теми.
В книгата на д-р К. М. Апостолидис за историята на Станимака от древността до наши дни, публикувана на гръцки език в Атина през 1929 г., са описани четири легенди под название „Гръцки легенди за Станимашката крепост“. Тук аз не съм ги поставила в самостоятелен
раздел, а са включени в съответните теми. Считам, такъв етноразделителен принцип е неточен и неподходящ. Легендите и преданията в Асеновград, разказвани от българи или гърци, разкриват миналото на града или местните вярвания по един и същ начин. Различните разкази могат по-скоро да се определят като варианти, които допълват общата картина. Такъв е случаят с легендата за Анатeмaтa.
Апостолидиc e роден в Пловдив, където е живял до 1935 (или 1937 г). Неговите трудове, посветени на историята на Пловдив (Филиполол) и Асеновград (Станимака) са много ценни за историците. В тях той подчертава ролята на местния гръцки елемент в историята и културата на тези градове, но винаги прокарва разделителна линия между гърци и българи. Именно това аз се опитвам да избегна, що се отнася до темата за легендите и преданията, а по-рано и за календарните празници и обичаи. И тук търся обединителен елемент. Легендите и преданията също могат да бъдат свързващо звено между местните хора, живели тук в едни и същи условия, на една и съща територия, която е обвеяна с романтика, както за българи, така и за гърци.
Апостолидис отбелязва къде са публикувани по-рано тези легенди:
1. за Русалката – в списание „Кирикс“ в Цариград през 1891 г. и Цариградския вестник „Неологос“ през 1894 г.
2. за Омагьосания – в списание „Кирикс“ в Цариград също през 1891 г.
3. легендата „Коледни видения“ – в Пловдивския гръцки вестник „Идисис му Ему“ („Новини от Хемус“) в 1899 г. Апостолидис посочва като записвач на легендата за „Прокълнатата“ друг местен гръцки историк – Власиос Скорделис. Тя е публикувана под названието „Анатемосаната“ в Ег/c/тиа, том КД c. 438 в 1887г. Всъщност, Скорделис представя един от вариантите на легендата, известни под общото название „За Анатемама“, но той представлява интерес, тъй като допълва общата картина по тази тема.
Накратко искам да представя личността на Вл. Скорделис, който е по-малко познат за читателя. Той е роден в Асеновград (Станимака) през 1830 г. Първоначалното си cи образование получава тук, а по-късно учи философия в Атинския университет. От 1858-63 г. е директор на гръцкото класно училище в Станимака. Автор е на много книги с историческа и дидактическа тематика. Проучва обичаите, нравите и културата на местното гръцко население и публикува много стати по тази тема в излизащите тогава списания „Пандора“, „Тракика“ и др.
Още един събирач на легенди от гръцки произход трябва да спомена. Това е Константинос Саитидис, който сам за себе си пише, че е преподавател по гръцки език в града през 1869 г. Легендата, която той разказва за хълма „Св. Архангели“ е много интересна, защото хвърля светлина върху важен момент от историята на града и установената по-късно местна традиция за осемдневен пост, предхождащ празника Архангеловден, който някога се е спазвал.
В своята дипломна работа, писана през 1946 г., посветена на историята и етнографията на Асеновград, Лиляна Михайлова, дъщеря на свещеник Михаил Христов, представя няколко легенди, но за съжаление, не посочва данни за разказвачите. По-късно в една своя публикация тя отбелязва, че техният брой е 20, но заедно с приказките. Веднъж един разказ тя определя като легенда, а втори път като приказка. Към легендите тя причислява само тези разкази, които са с исторически сюжет, например, легендите за Асеновата крепост. Разказаното, което съдържа приказен елемент, като например за дракуса или за цар Константин и царица Елена, тя причислява към приказките. В тази своя публикация тя посочва имената на информаторките – баба Катинка, дошла тук от Добростан още като дете, разказва за камъка Ставрид ; баба Елена Лилова и Райна Евстатиева са другите разказвачки. За съжаление, информацията за тях се изчерпва само с техните имена.
Събраните от Лиляна Михайлова материали за фолклора на града са използвани от Н. Хайтов при написването на неговата книга „Асеновград в миналото“, която е в две издания. В нея той посочва и възрастта на някои от тези информаторки. Те са били на около 80 години, което означава, което означава, че Лиляна Михайлова е записала доста старинни легенди и предания. Н. Хайтов ce спира също само на легендите и преданията с историческа тематика, отнасящи се до отбраната на града и Асеновата крепост. Най-трактуваната тема е темата за Анатемама, представена в няколко варианта.
В историческия архив на нашия музей има една „Кратка история на Асеновград“, написана от Гено Шопов през 1930 г. Тя съдържа доста легенди и предания, както ги определя и сам авторът, но аз се спрях само Ha три от тях, които звучат по-достоверно. Другите са със силна литературна обработка от самия Г. Шопов и тъй като липсва потвърждение и от други източници, поне засега, не се спирам на тях, за да не подведa читателя.
Гено Шопов е работил като адвокат и се е занимавал с българо-гръцките имуществени спорове, след изселването на местните гърци през 1924 г. по спогодбата Моллов -Кафандарис. Претенциите на местните гърци са провокирали тези негови опити за написване история на Асеновград. Неговият стил е доста приповдигнат, с висок патриотичен тон. Той се спира най-подробно на отбраната на града от различни нашественици, разказана чрез легенди и предания. Много неща в този опит за история на града са спорни, но въпреки това ние се отнасяме с нужното уважение и пазим в нашия архив и този скромен труд, който не е публикуван досега.
Както вече споменах по-горе, някои от легендитe ca записани от мен преди години, когато събирах теренни материали за календарните празници и обичаи. Тогава много ми помогна отец Кирил Велинов, който по-рано беше свещеник в църквата „Св. Никола“. От него записах легендите за Калиница (първия вариант) и за глухонемия. Тези легенди имат пряко отношение към параклисите „Свето Въведение Богородично“ и „Cв. Кръст“, които са към енорията на църквата „Св. Никола“.
Интересни са и материалите, отнасящи се дo местния светец Дионисий. В своя публикация Аргир Малчев ги определя като житие на св. Дионисий Станимашки, но аз считам, че това е легенда за този местен светец. Данните за житие са малко и затова аз смятам, че това е по-скоро легенда.
Легендите и преданията, представени тук са разделени тематично и оформят девет раздела. По този начин е спазен един общовалиден принцип в нашата фолклористика.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
