Маджарово – един красив родопски град, който бавно умира

Не бях ходил в Маджарово от поне 15 години. И когато бях ходил за последно бях по диво, по къмпингуване, по Арда. Имам откъслечен спомен, че в Маджарово пазарувахме и се помотахме за малко.

В началото на месеца провеждах екскурзия в района и Маджарово бе една от нашите кратки спирки.

Това, което видях беше брутално.

В града имаше отворен само един магазин. По думите на местни хора, постоянните жители са 200 човека. Стотици прозорци бяха с разкривена стара дограма, стадионът бе с метър трева. Няма да се впускам в подробности. Знаете, усещането се усеща. Разбирате за нещо, без да е нужно някой да ви го казва.

Искам моята страница да носи положително настроение на читателите. Понякога когато се ядосам, пускам коментари за нашата си, асеновградска оправия, но като ми мине ги трия. Днес дълго се чудих дали да напиша този текст изобщо. По този начин някой от жителите на Маджарово може да се засегне. Но го написах. И нека жителите на Маджарово знаят, че аз им се възхищавам. Така, както се възхищавам на хора, които оцеляват в трудни условия, предизвиквайки себе си и намирайки смисъл да поддържат пламъка на живота.

Винаги съм твърдял, че само туризма може да спаси загиващите региони в Родопите. Тук обаче, опасявам се, че към този момент никой не може да спаси това място.

Толкова ми стана гадно…