Бачковският манастир като манастирът Шаолин или как бойните изкуства са наравно с молитвата

Бачковският манастир прави много нововъведения. Аз много харесвам работата на епископ Сионий и никога не съм го крил.

Ще ми се обаче едно нещо да се промени.

През последните година-две, светата обител е разтърсвана от скандали, свързани с оспоране на собственост и право на стопанисване на паркинги, ресторанти и прочее. Преди няколко дни отишло едно момче да снима нещо по този казус, набили го, счупили му телефона и статива.

Питам аз, манастирите какво са? Вътре място за молитва, вън декор за филм от мутренските 90 години? Нека е ясно, че нямам никакво отношение към ежбите на този или онзи, касаещи тезите на спорещите страни. Имам претенция обаче, че манастирите не са място за такива неща.

Та, Дядо, горещо те моля, озапти гавазите, защото това е много неприятно за нас християните. Неприятно, защото заради този, който си позволи да се държи като ага на възможно най-неподходящото място, се удря по и без това крехкото доверие в Църквата като институция. Ако е възможно споровете да си ги решават по нормалния начин, не да ми правят панаири и да се получава страшно неприятно за репутацията на манастира.

И се учудвам, че няма никаква реакция от никой.