Родопските тюмбелеци
Навремето Родопите са имали своите големи съкровища. Не обаче алтъни и пендари, а нещо, което е било наглед част от общата картина на живота.
За голяма част от мъжете в планината, семейството, децата, либето са били свидни. Най-скъпи обаче са били тюмбелеците. Тези огромни звънци, които пеели своите песни и огласяли билата и долините.
Тръгвало стадото. Отзад били овцете. Те кротко пасели, притискайки се една в друга. Отпред били мъжките кози. Пръчове или еркечи. Те били „благословени“ от кехаите със задачата да носят тежките тюмбелеци. Най-едрият еркеч или както каракачаните го наричали „елчият“, носил най-тежкия тюмбелек.
Вдигнели ли се стадата за Беломорието запявала цялата планина. Всяко село изпращало на топлите пасища едни от най-ценните си неща – стадата и тюмбелеците.
За най-големите майстори на тюмбелеци са се считали неврокопчани. Цяло имане се е давало за стока от там.
Самият Хайтов в „Калинкините чанове“ невероятно очарователно описва значението на тюмбелеците и значението им в живота на родопчани:
„Има едни звънци, люшнат ли се, звъннат и замълчат, като че ли на шията си ги настъпил, а тия двата – чукне веднъж „езичето”, а десет пъти му отпява „майката” на талази – моми сякаш пеят и отпяват. Слушат овчарите, радват се, надува ги драгото извътре, та ходят, ходят, а че спре някой и отпуши глас: – Хе-хе-хе-е-е-е-е! Заедно с викането вади пищова и гърми. Бърчините това си чакат: поемат гърмежа, подават си го една на друга, та ехти и се носи, докато се търкулне и заглъхне в някое дере“
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
