Патилата на сатовчанските дюлгери през 1929 г. в Пазарджишко
До 1912 г., когато Неврокопско е било в пределите на Османската империя, през зимните месеци дюлгерите ходели на далечен гурбет на юг от родния край. Работели от есента докъм „предой“ – началото на юни, когато големите горещини ги подгонвали, а и трябвало да се свърши приберището по нивите и ливадите – коситба, вършитба, оран и т.н. Други пък, които нямали земя, работели целогодишно – зиме по южните земи, лете по техния край.
След 1912 г. занаятът започва да запада. Настъпило време на глад и нищета за дюлгерските семейства. Тогава и експлоатацията на дюлгерския труд била най-страшна. Обикаляли дюлгерите от село в село, от район в район, за да намерят по-сносна надница или въобще работа.
Със затварянето на границата зимните месеци за работа отпаднали, работило се само пролетта, лятото и есента. Но надниците след Първата световна война (1915-1919 г.) и особено след 1925 – 1929 г. спаднали неимоверно, спадали всяка година, всеки месец. Пък и работа не се намирала. Стотици хора тръгнали на север да търсят хляб и препитание.
Към края на февруари и началото на март, според времето (не можело да се зида, когато е помръзнало), започвало съставянето на дюлгерските групи. Обикновено те се нагласяли от хора от един род, от близки и добре разбиращи се другари в работата. На групи по четирима, шестима майстори и един-двама „калари“ и общи работници тръгвали на север. Свивали кепетата (дебела домашна вълнена завивка) на руло (суджук), нарамвали торбите с личните инструменти (чук, мистрия, тесла, трион, отвес) и тръгвали пеш. Всяка група се стремяла да изпревари другата, защото иначе ще остане без работа. Оттогава съществува приказката: „Кепе на суджук, хайде на дюлгерлук, търси си чорбаджия друг“. В нея е въплътена съдбата на дюлгерина от онова жестоко време, когато майсторите от Сатовча обикаляли всяка година по няколко пъти селищата около Батак, Пещера, Пловдив и Пазарджик, само и само да си намерят каква да е работа.
За тези тежки времена на гурбетчийство, мизерия и глад с мъка си е спомнял бай Благо Ролев, който през 80-те години на миналия век е бил в средата на своите 70 години. Той разказвал:
– Както всяка година, през 1929-а година нашата група тръгна на гурбет. Снегът по припеците беше стопен, но във високото нагазихме сняг до коляно, мек, кишав. Едва стигнахме до Камбаклилук. Настанихме се под един клонест смърч, накладохме огън, завихме се с кепетата и така осъмнахме на открито. Тръгнахме рано, по помръзнало, за да вървим по-леко. Стигахме в Батак – работа няма. Отидохме в Пещера и там работа няма. Продължихме за Пазарджик. И там работа няма. Разделихме се на двойки и тръгнахме по селата в различни посоки. Всяка вечер се събирахме – да се видим, сдумаме и оплачем от напразното дирене. Сетне се преместихме в едно голямо пазарджишко село, отдето продължихме по същия начин да обикаляме околните села. Това празно лутане трая десетина дни.
През това време хитро ни следил един местен чорбаджия, който имал намерение да строи къща. Изчаквал, докато се увери, че сме съвсем отчаяни и накрая дойде при нас. Започнахме пазарлъка, той и постави две условия: първо, надницата ще е един наполеон, наполовина от надницата на местните дюлгери, и второ, ще работим от тъмно до тъмно. Нямахме избор, приехме. Настани ни в един край на разкъртен обор, където си постлахме стара прахлива слама и нощувахме.
Сутрин, щом започнеше да се развиделява, чорбаджията гневно се развикваше и все ни заплашваше, че ще ни изгони и няма да ни плати цялата сума. Местните майстори ни се подиграваха и подхвърляха с насмешка: „Сутрин, когато козите ги отвързват за паша, дюлгерите от Сатовча ги връзват за работа. Вечер, когато козите връзват, тогава дюлгерите отвързват“. Ругани, подигравани, гладни и ограбвани – такава беше и нашата съдба“.
Говорил бай Благо Ролев и показвал старите белези на раменете си. Те били от рани, които въжетата на козинявите торби, които били постоянни спътници на дюлгерина, и прежулвали раменете му по дългите пътища в „гонене“ на хлебеца.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
