Династията на Шишмановци в родопското село Славейно – легенда или историческа истина?

Династията на Шишмановци в Родопите – легенда или историческа истина?

В разговорите си с местни осведомители задавам въпроси, които надхвърлят спомените им за поколенията преди тях. Питам и за запазени легенди, отнасящи се до по-далечното минало. Оставам с уговорката, че това са предания, в които историческата истина е въпрос на безброй условности и, разбира се, на подкрепа с факти. Но затова са легендите и преданията – за да поддържат местната памет жива.

Легендата гласи, че след падането на Второто българско царство част от династията на Шишмановците се отправя на юг. Достигайки този район, те се заселват в закътана местност в полите на днешните върхове Свобода и Преспа. Построяват си каменни къщи, които се различавали от землянките и бараките в селата, разположени по течението на днешната река Малка Арда, намиращо се южно под тях.

Освен различията в чисто икономически аспект, според преданието съществували и физиологически разлики. Новите заселници били с по-различно телосложение. Особена разлика имало в главите им (легендата не уточнява каква). Именно заради това местните хора започнали да наричат новите заселници „инакоглавци“ (инак, иначе – различно; и глава – хора с различни глави). Оттам се трансформирала и топонимията на мястото – Инакоглово – Ѝноглово – Иноглово.

Постепенно голяма част от населението на тази историческа местност мигрирало към село Славейно (до 1934 г. носещо името Карлуково).

През вековете родът на Шишмановците се запазил, дал многобройни свои разклонения и бил един от най-големите в Славейно. От него произхождат и бележити имена, свързани с дейността на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация.

(разказано от 85-годишния бай Костадин „Пионера“ от село Джурково, живущ в Лъки)

(снимка местност „Иноглово“ над село Славейно)