Неслучилата се женитба (родопски майтапи)
На връх Нова година, като са развалило хорото и гайдите спрели да свирят, и врить си търнали, оти се било стемнило, Жастов Митьо издябкал Милювчина София и я засурнал нах тях. Пък тя – нито хък, нито гък – нито се припяла, нито заплакала, нито барек да се изрука, ами го заследила като кученце и биле подприквала напреж нега.
– Рукай, мари, оти се пощамяш? – рекъл и Митьо. Той бе длек и сух като фасулвина, пък тя трябва да имаше стотина оки. – Рукай, да чуят и видет людесе, кой те я отсурнал, та да кажат на вашине.
– Ба, же рукам зер – отвърнала му тя. Те же рипнат от драгостя. Тятю все ми вика: „Кък нема да са найде някой да се отсурне, да ни куртулиса, та ако ще и вълк да е. Ти не оставяш нищо да са свърти. Каквото найдеш – умиташ. Аман с това твое пусто ядене!“
– Нъй ли вика? – рекъл Митьо и хи пуснал ръката. – Върви си!
– Оти бре, Митьо?
– Оти у нас за мене и майкя не стига, та и такава ламьо като тебе ли да храня.
Върнала са София разплакана и разказала всичко.
– Късметь! – въздъхнал тятю хи
– Късметь ли? – проплакала майкя хи. – Дано са не види макар! Чърна дано го пометe!…
разказал Христо Даскалов
илюстрация Борис Димовски
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
