Последните станимашки къщи

Има една къща, която е залепена на югоизточния край на храм-параклис „Св. Василий Велики“ в Асеновград. Тя е от края на XIX в. и е една от последните, които носят аромата на старата Станимака, тежките чорбаджийски салтанати и усещането за заможност.

Къщата е скрита от хорските погледи зад висока ограда, която съм пробвал да „излъжа“ по някакъв начин, за да снимам нейните последни мигове.

Много от тези безценни съкровища си отидоха безвъзвратно поради старост, поради липса на грижа или пък бяха разрушени, за да може на тяхно място да дойдат новите, модерните къщи и кооперации.

Асеновград без битка даде голяма част от културно-историческото си наследство. Затова Асеновград вече е град само номинално. А реално е само един модерен квартал. Кварталите са така – строежи, тук-там някоя градинка, тук-там някоя клетчица с клюмнала оградка, наричана „детска площадка“. Без ярко изразени исторически периоди в архитектурата и градската среда.

С всяка една стара къща, която я няма и заелата нейното място модерна кооперация, градът все по-малко остава град.

Та така и с тази къща. И за всяка една такава станимашка къща ми е мъчно и ме боли много…