2013 – 13-14 юли – Чудните мостове, Циркова църква, Кабата, Пашалийца и Асенова крепост
След изкачването на Вихрен, с приятелите, с които започнахме да оформяме група за туризъм решихме, че е време за нещо по-релаксиращо. Има една планина, която е символ на приятните преходи, а именно Родопите. Този път решихме да покрием един район, който почти никой от нас не познаваше. Местностите, северозападно от скалния феномен Чудните мостове. Групата както винаги бе стабилна, с някои нови попълнения, наброявахме около 20 човека.
Първата ни спирка беше паркинга пред комплекс „Мегдана“ в Бачково, където се доуточняваха финалните подробности. След това дестинацията бе ясна – скален феномен „Чудните мостове“. Чудни, чудни, колко да са чудни не знам, но аз чисто рутинно си обходих мястото. Може би ако идеш веднъж там ще си кажеш: „Лелеее, ама тука много хубаво, виж какво ги е сътворила Природата“ и след това няма да има на какво да се впечатляваш. Направихме снимки за спомен, всеки усети по един или друг начин това място и се ориентирахме към основната част от прехода ни – посещение на местността Кабата и връх Цирикова църква.
Има два начина да се стигне от Чудните мостове до местност Кабата. Първия е през хижа „Скални мостове“, но от там разкарването е по-голямо, въпреки че се върви по коларски път. Ние избрахме втория. На около 500 метра от Чудните мостове има уширение край пътя от което започва началото си голяма пътека с указателни знаци. След около 45 мин (максимум час) се излиза на коларския път, който идва от хижа „Скални мостове“ и тук маршрут 1 и маршрут 2 се сливат в един общ.
Оттам до местност Кабата с едноименните хижа и бивш пионерски лагер са около 15 минути. Хижата функционира, макар и да изглежда доста мизерийка отвън. Купих си две бири, защото мислих да не обядвам горе. От Кабата до връх Цирикова църква са около 30 минутки по голям път, а последните 20-25 метра непосредствени преди върха са със сериозен наклон.
Качихме се на Цирикова църква, откъдето се откриваше невероятна панорамна гледка към Средните Родопи. Хапнахме, поговорихме и хайде обратно. Надолу по пътя нямаше никакви кой знае какви запомнящи се неща. Набрахме няколко манатарки, масловки и сърнели.
Бившия пионерски лагер „Кабата“ е в състояние, което не искам да коментирам. Не искам да си развалям настроението още веднъж…
Пашалийца ни посрещна огряна от последните лъчи на слънчевия юлски ден. Настанихме се, оправихме се, освежихме се и започнахме да се приготвяме за вечеря. Въздухът в планината отваря невиждан апетит и всеки беше гладен като вълк. Лека нощ!
Закусихме, разходихме се около хижата, след което обядвахме много вкусно пиле, задушено във фолио, полежахме по поляната пред хижата и тръгнахме надолу. По план-график трябваше да идем до водопад Сливодолско падало, но решихме да го заменим за посещение на Асенова крепост. Разходихме се из крепостта, църквата, криптата… Беше приятен завършек на този чудесен уикенд.
