2014 – 19 октомври – Върхове Малка и Голяма Драгойна
Решихме да използваме последните топли дни за годината, както и липсата на събития и решихме да изкачим този връх. Странно магнетичен, обект на многобройни археологически разкопки и интерес, забутан в нищото – връх Драгойна. И този път не избягахме от числото 7. Точно толкова човека тръгнахме в 14:20 от ДИП „България“.
Пътят за Драгойна по принцип е през Козаново – Дебър – Бяла Река – Православен – Драгойново. Има вариант и през Леново, но той удължава с около 15 км на посока. И така, пристигайки в село Драгойново и консултирайки се с местни хора, решихме да направим по-къс и по-стръмен маршрут, който обаче започваше от следващото и последно село по пътя – село Буково.
Село Буково е доста странно село. Мръсно и кално, но заобиколено от страхотна природа. Поне това успях да придобия като впечатление от малкото време, прекарано по черните пътища на Буково.
Оставихме колите на центъра на селото, а оттам пеша тръгнахме нагоре. Маркировката е бяло – червено – бяло или червено – синьо – червено. Няма как да се объркате. Ние обаче не гледахме чак толкова да сме по маркирана пътека, защото със върховете имахме визуална връзка и всичко бе открито и лесно за ходене. Все пак за информация да спомена, че излизайки от селото се преминава през масив тютюн, след което се свива надясно и след около още 250-300 м се стига до един малък язовир, от който нагоре пътеката следва ясна и добре маркирана.
От колите за около час бяхме на голата премка между Голяма и Малка Драгойна. Времето бе страхотно, светлината – само за снимки.
Нащракахме се набързо и газ нагоре към Голяма Драгойна за да напалим огън, да хапнем и да се насладим на последните слънчеви лъчи за деня.
Изкачването до върха беше доста стръмно, но за около 15 мин бяхме горе. Запалихме хубав огън, цър-пър, по чашка бира за шофьорите, за останалите по две.
Толкова бе красиво, че не ни се тръгваше. Вече след залез слънце, почти по тъмно започнахме спускане. Малко екстремизъм за капак на чудесната неделя. Шеметно спускане сред храсти, отвесни камъни, паднали и хлъзгави клони. На премката отново излязохме на стария трак и по него започнахме слизане. Този път решихме да слезем по маркираната пътека, която се виждаше чудесно и нямаше проблем да я следваме.
Разлаяхме хубаво кучетата на почти заспалото село, след което си направихме една обща снимка за спомен пред колите и около 21:15 потеглихме към Асеновград. Прекрасно място за отмора, чудесен вариант за лек и ненатоварващ преход, великолепна гледка. Определено си заслужи ходенето.
