Конската глава на Шабан (Банко) Сливов от село Забърдо (родопски майтапи)
През пролетта на 1943 година са узорихме за хляб – дажбата не стига, брашно нема от каде да са найде. Торнах да тросем от приятеле. Имях близак приятел в Чепеларе, Христо Фортев, касапин, отидах при нега:
– Христо, закоцали сме за брашно, дечицата ми гладьоват. Виж дано ми найдеш от някаде адин човал, немо ма жали за пари.
– Ше щотна по чорбажиесе, дано ти найда някъде – разбра ми човяка болката.
Ходи той каде ходи, гльодам го иде засмян и ми вика:
– Сливов, иди у Киро Ангелов в магазина, ще ти даде адин човал брашно, сетне мини оттук, имам една голяма говежда глава, вземи и нея, давам ти е като приятел без пари, ама ще я разделите с Тошо Чарпоков, че и той ми е хем приятел, хем харатлик.
Зьох брашното, товарих го на муленцето, та са ворнах при Христо. Зьох и говьождата глава, та бе голяма колкото цала човала брашно, пак дебела, жолта от лой. Отпусна ми се сарчоцесу – хем брашно надах, хем мьосо от говежда глава и ще завочим дечицата. Ворве за село и си викам: „То Тошо Чарпоков дано са откаже от главоса, та месосо вричека да остане нам.“
Времето беше горещо, с пристигането в село надробих месото и счуках главота. Турих е в адно харания, притокнах я и заръчах на жената:
– Притикай оганес, пак я ще ида да тросем Тоше Чарпоков, чи месосо от главоса трябва да го делим с нега.
В кафенето найдах Чарпоков и му викам:
– Тошка, Христо Фортев от Чепеларе ми даде адно глава и ми каза да разделим с тебе месоно, вари са у нас. Ха да изиграем адни карти, дуде са свари и туга да идим да си го разделим.
Имях умут Тошката да рече, че се отказва, ама нищо не рече.
Изиграхме картите и торнахме. Варвим и са чудих как да го метна, хеле ми хрумна:
– Тошка, че видвал ли си говьожда глава да има и на двене чейнята (челюсти) зобе?
Тошката са намуси и ми рече:
– Как говьожда глава ще има зобе и на горнана чейньо бе, будало такава. Удрата ли ти е даде Христо Фортев?
– Даде ми е удрата!
– То ти е всунал конска глава – по-ядосано ми рече Тошката – ааа, я са отказвам от месоно.
Така го метнах и всичкото месо остана на мене.
По разказ на Шабан (Банко) Сливов от село Забърдо, Смолянско
Записал Любомир Любенов
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
