Храм „Св. Богородица Петричка“ в Асеновата крепост
Храмът, който носи името на Божията майка е построен във високата част на крепостта. Откроява се добре поради доминиращото си положение в местността и прави впечатление с красивия си силует. Обявен е за исторически паметник, един от най-интересните архитектурни и археологически културни обекти.
Наричан е „Света Богородица – Петричка“. Той е най-запазената сграда от крепостта. Тази изключително красива постройка, един от най-ценните представители на храмовата архитектура в нашите земи, е разположена върху североизточния ръб на крепостното възвишение с размери: 18,30 м дължина, ширина 6,90 м и височина около 15,30 м. Дебелината на зидовете е 0,85 до 1,15м в основите. Храмът е еднокорабен, едноабсиден, двуетажен и еднокуполен, с тройно вътрешно разпределение на олтарната част и кула над притвора на втория етаж. Първият етаж е имал вероятно предназначение за склад или гробница, но поради липса на намерени кости си пробива мнението, че по-скоро се е ползвал за склад. Странен е факта от липсата на каквито и да било намерени кости в долният етаж на храма, защото този тип двуетажни храмове са принадлежали към типа храмове-костници (костницата при Бачковският манастир). Защо долният етаж не се е ползвал по първоначално предназначение остава един открит въпрос.
Редовете от аркирани “псевдоконструктивни“ арки, които са характерни за Св. Богородица Петричка не се срещат нито в Солун, нито в Цариград, нито някъде в Гърция. Те са свойствени единствено за старобългарската архитектура през XII в., като един нов декоративен мотив, който придава особена лекота и изящност на сградата.
Северният зид на храма е бил изграден почти изцяло от камъни. Тук липсва разнообразието от камък и тухли на останалите зидове. Той има само един тухлен пояс. В паметника се преплитат източно влияние-вътрешни арки; византийски влияние, градежът-редуване на пояси каменна зидария с тухлена зидария ; арменско влияние-куполът над пиластрите ; сирийско влияние-кулата над преддверието. Всички тези влияния обобщени в тип сграда са преход към западноевропейските храмове.
Подът между първия и втория етаж стъпва на застелен с тухли каменен свод, напречен в преддверието, надлъжен в останалата част на храма. Надлъжният свод в този първи етаж е подсилен с два допълнителни тухлени свода широки 1,20 м. с размер и на тухлите 4/30/40 ; 4/35/40 ; 4.5/40/40. Не само допълнителните сводове но изобщо сводовете на долният етаж са с тези размери. Все в този етаж, за поемане на хоризонталните сили е имало 3 дървени обтегачи, чиито дупки са запазени – 20/18 см. По напречния свод на притвора на този етаж е имало три обтегача поставени надлъжно – 10/12 и 15/30 см. Абсидата на долният етаж по план от вътре е правоъгълна, а в олтарното пространство има два четвъртити недовършени стълба, вероятно, за да ограничат олтара, както се вижда от обтегача, минаващ над тях. Долният етаж е зидан от обикновени ломени камъни (мраморни и др.), споени с бял хоросан, наредени в пояси, които се редуват с тухлени пояси, състоящи се от по три реда тухли. Тухлите имат размери 5/35/36, 5/32/40 и 5/30/40 см.
Вторият етаж представлява същинския храм. Състои се от абсида, предабсидно пространство, наос и притвор.
В напречният свод на преддверието на същинския храм личат три издължени обтегача и вероятно един кръстосан под тях. Останалите сводове на храма са надлъжни и цилиндрични с четири обтегача. Почти в средата под наоса върху четири арки, стъпили на четири пиластра, които излизат от стените му, се издига засводен купол, сложен на барабан с осем засводени прозорци: по един над арките и по един над пандативите, с което се преминава от квадрат в кръг. Външният южен зид на вторият етаж, абсидата и пиластрите са зидани с бигорни обработени камъни, взети от близкият терен. Външната страна на същият етаж е украсена освен с широката, засводена и с фронтон ниша, която отговаря на вътрешните пиластри на купола, още и с пет засводени слепи прозореца (двустъпни ниши), с изключение на тези на голямата ниша. Арките им са изградени с радиално поставени камъни и тухли, а ъглите между тях и абсидата отвън с тухлена инкрустация във форма на триъгълник.
Етажът е зидан от обикновени ломени и загладени камъни, свързани с бял хоросан. Наредени са в пояси, които се редуват с тухлени пояси състоящи се от по един ред тухли. Зидовете на абсидата, отчасти източната и южна страна са градени от обработени бигорни камъни взети от близкият терен, редуван с зидария от тухлени пояси.
Външно от юг храмът е украсен с пет засводени двустъпни ниши, като втората от тях е отворена за врата с размери 130/186 см. Над нишите има пет малки сводести прозореца, издълбани в монолитен камък. Стената между тях е инкрустирана с неглижосани глинени тръбички. От север стената на храма е украсен също с пет засводени двустъпални ниши, широки от 7 до 90 см. Средната е по-висока и е перфорирана, има входна врата 90/180 см., която е била ползвана при нужда с подвижна стълба. Над нишите има пет засводени прозорчета широки около 20 см. Стената е украсена с 15 инкрустирани глинени тръби.
От запад стената е разнообразена с три ниши, от които средната е двустъпна. Над нея има един отвор в полукръг, също засводен с двустъпни дъги. Той освен за украса е служил още и за подсилване оскъдното осветление в храма.
От изток абсидата е непълен полукръг. Украсена е с две слепи двустъпни ниши, в които има пробити по един отвор – амбразури. Между нишите стената също е пробита с такова прозорче. Абсидата е покрита с каменни плочи – отделен покрив. Над него в стената има три допълнителни прозорчета, също засводени. Средният прозорец е по-висок и с полукръгъл свод, а двата странични засводени с четвъртит свод.
Отстрани на абсидата имаме две засводени двустъпни, декоративни, слепи ниши, широки по 70 см. Непосредствено под корниза на абсидата, по цялото протежение на храма хоризонтално минава пояс от каменна зидария, ограден от долу с три реда тухли, а от горе с два реда. Тази хармонична фасада е увенчана с една полукръгла дъга, даваща завършек на сградата и обособява фронтона на същата на изток. Такова засводяване се отбелязва и от запад, където сградата е възстановена в горната си част. Ясно личат двата вида градеж, както по характер така и по материал. От тук можем да заключим, че покрива е сменян, а и вероятно вътрешното пространство да е било покрито с надлъжен свод. Това мнение се подкрепя и от обстоятелството, че стените имат дебелина един метър и от вътрешният сводов характер на елементите на олтара. Външно сградата не е измазана.
При градежа на храмаса употребени тухли с размери: 4/18/22, 5/18/32, 4/15/32 и 5/32/40. Вътрешните стени са измазани с бял хоросан, смесен с плява. Има само две иконографии на колоните: Света Богородица с Младенеца и Свети Йоан Кръстител. Пода е постлан с каменни плочи. Светлината идва от горе.
Вътрешното пространство е ясно обособено: за богомолците и олтарната част. В северната стена имаме една голяма ниша широка два метра и дълбока 70 см. и друга 90 см. широка и 40 см. дълбока. Южната стена има също две ниши – 50 и 80 см. широчина. Олтарът е замислен като отделно цяло. Храмът има обособени следните три помещения: абсида, предабсидно пространство и наос. Наоса е отделен от предабсидното пространство посредством две колони с размери 50/65 см., които са свързани помежду си и с страничните стени на храма посредством полукръгли арки. Олтарната част има три ниши – две от ляво и една от дясно.
От изток цокълът е декориран с два свода дълбоки 55 см., които носят абсидата. Стената е изпълнена с римски тухли и камък. От запад е имало вход, който днес е затворен. От север цокълът продължава и извън сградата на запад, за обособяване дворна площадка. Тук северната стена на храма е съградена върху три свода, а дворната площадка върху други три отделни свода, иззидани от камък и тухли на червен хоросан.Oт юг стената на храма ляга върху два свода и влизането в нея днес, както и в миналото е ставало оттук.
Южната арка над вратата и прозореца има два малки засводени прозореца. В предабсидното пространство има два пиластъра и две четвъртити колони, малки арки: три с посока север-юг и две с посока изток-запад. Олтарът е замислен като отделно цяло. Две издължени стени пробити с проход, го разделят на три части – бема, протесис и дяконикон. Олтарната част има три ниши. Две от ляво и една от дясно. Абсидата отвън, отдолу до горе е петостранна с разни дължини на страните, а от вътре, първият етаж-правоъгълна, ворият етаж – полукръгла с три засводени прозореца. Наосът и притвора са осветявани освен чрез купола и чрез четири прозореца в северната страна. Влизането на богомолците е ставало чрез дървена стълба през входа на притвора.
Живопис е имало само на втория етаж – в същинския храм, отвън, днес слабо запазена върху една от слепите ниши, и от вътре разположена в три пояса: долен, среден и горен с гръцки надписи. Сигурно това е първото и единствено изписване от времето на издигането на храма и то от добра школа. Запазеният гръцки надпис върху пиластъра, който бе описан по-горе се отнася сигурно до построяването на храма. В най-долният пояс имаме медальони с очертани вътрешно кръгли или квадратни вписани или тъмножълти полета, редуващи се един след друг. Фуниообразните ниши също са били изписани. От тази живопис личат още: Успение на Св. Богородица, над вратата девет бюста медальони (горният пояс), в долният пояс – Св. Св. Константин и Елена, от ляво на които е Свети Петър, а от дясно Св. Павел.
Покривът е четирискатен, от керемиди тип “старинен“(завършва с купол).Отвън на барабана има осем слепи декоративни ниши. Страничните арки са изразени и външно във вид на фронтон, така че отвън сградата прави впечатление на кръстовиден куполен храм.
На около 8 метра от храма личат следите на подопорен зид, вероятно на двор, в който се е влизало през един вход широк около 2,5м. В зида, широк 2,3 м, в ляво от този вход личи една четвъртита дупка с размери 30/18 см от лоста, който е подпирал вратата на входа. В югозападната част на този малък двор е имало сграда, вероятно предназначена да обслужва храма по някакъв начин. Днес тази сграда е разрушена. От запазените и зидове се вижда, че те са били направени повечето с открити и по-малко със закрити мрежи от напречни и надлъжни греди (кушаци). Гредите са имали размери 12/10 и 10/10 см.
Над притвора върху напречен цилиндричен свод има четвъртита сводеста кула-камбанария. До камбанарията е водила вътрешна дървена стълба. По една външна дървена стълба е ставало изкачването на горния етаж. Кулата на храма стъпва над притвора. Формира с наоса и олтара втория етаж. Квадратна е по план, изградена от каменни пояси и четири тухлени, състоящи се всеки един от три реда тухли. Напоследък си пробива си път и мнението, че е използвана освен за наблюдателница и за камбанария. Това мнение е напълно основателно , защото е било нужно камбана да подканя населението от съседното селище Петрич за молитва и макар там да е имало храмове, най-нормално е било тази чест да се е падала по право на най-важния храм, а именно този в крепостта, строен по заповед на цар Иван Асен, още повече, че наблюдателницата идеално пасва за тази цел.
Арх. Стоилов изказва хипотезата, че съчетанието на храма с кулата-камбанария е направено заради малкото място за строеж в крепостта. Кулата е с четири широко засводени, достъпни отвора от четирите страни, а от горе с купол, който ляга върху правоъгълник посредством четири ненапълно правилни пандатива и е покрит с керемиди.
Кулата устоява на историческите напрежения и удари, докато купола над наоса е бил засегнат чувствително от земетресение през 1904 г. и в последствие е възстановена от арх. Рашенов през 1936 година.
