Асеновградчани и родопчани в Балканската война – Иван Гащилов

За бойните действия на 21-и пехотен средногорски полк по време на Балканската война е писано много, има запазени и редица документи. Събрани са и доста спомени. Но нека да чуем и спомените на кандидат подофицера Петър Янков Велински от с. Косово, Пловдивско, разузнавач в щаба на полка , чиито сведения са доста подробни:

„В началото на октомври полкът тръгна от Пловдив за границата в две колони. Едната през селата Първенец, Храбрино, Ситово, Лилково, Тъмръш. Другата колона – Пловдив, Хвойна, Чепеларе, Рожен. На Рожен стояхме една седмица, без да открием огън. Аз бях към втора дружина с командир кап. Никола Врачев и командир на взвода подофицер Георги Кръстев Милев от с. Павелско. Девети пехотен полк тръгна в същото направление през Девин-Тъмръш. Тук установихме връзка с него.

На Рожен в турска територия имаше едно изворче, откъдето си вземахме вода с манерките, като се редувахме.

Дойде и моят ред, минах покрай секретния пост, взех му манерката. Отидох на чешмата и започнах да наливам вода. В това време идват трима турски войници с един подпоручик. Заградиха ме и искат да ме хванат жив. Аз оставих манерките, залегнах и насочих пушката срещу тях. Те се изплашиха, че ще стрелям и побягнаха. Аз си взех манерките и се върнах.

Командирът на ротата капитан Челбов бил до секретния пост, а на мен оттам ми е пътят и като ги наближих, той ми вика – „Ела бе, сукин сине, по целия участък не се стреля, та ти ли ще стреляш“ – и ми удари две плесници. „Аз съм на турска територия и съм длъжен да се защитавам“ – казвам. Той се засмя, потупа ме по рамото и каза: „Браво, юнак, това е български войник, да влезе в тяхна територия и да изплаши четирима турци.“ Имало задържан турски обоз вече 13 дни и ме предупреди, че може да се опитат да отмъстят, та оттам да не ходим за вода.

Войната започна на 18.10.1912 г. Настъпихме на юг. В района на село Аламидере (дн. село Полковник Серафимово) 21-и пехотен средногорски полк зае позиции по височините. Вечерта стоим и гледаме на отсрещната височина някой дава светлинни сигнали. Командирът на ротата ни извика с още един войник и ни заповяда: „Отивайте, този дето дава сигнали, да го арестувате и какъвто и да е ще го докарате тук.“.

Ние тръгнахме, пътувахме цяла нощ, на сутринта пристигнахме и гледаме в една овесена нива на горния край един турчин с фес. Като ни видя, си свали феса, ние го заградихме и му казахме: „В името на закона ти си арестуван“. Той на български ни отговори „Немойте, бе, хора, аз пазя овеса от диви прасета“ – и започна да ни се моли да не го караме при командира, щял да ни даде жълтици. Наредих на войника да го обискира, намери му един нож и пистолет, закарахме го. Командирът, заедно с айдутанта, който знаеше турски, започнаха да го разпитват. Извикаха ни и казаха, че го освобождават. Тогава чухме айдутанта да казва на ротния: „Господин капитане, това не е обикновен турчин, това е кадрови разузнавач“. Нареди му да се съблече и излезе, че това е турски майор. Нашият капитан стана, козирува му и ни нареди да го заведен извън позициите ни и да го застреляме…“.

Такива бяха суровите дни на войната, за които сега разказваме. 

(снимка Петър Велински от село Косово)