Асеновград и Балканската война от 1912 година
На 19 юли 1912 г. в град Кочани (Македония) е извършен атентат. Загиват стотици невинни хора. Пресата го нарича „Втори Батак“. Страната кипи от недоволство. Организират се митинги във всички градове. Искрата на недоволството пламва и в Асеновград.
През онези години жителите на града са много чувствителни към тези проблеми. Много семейства са прокудени от Родопите и Македония и започват нов живот в Станимака. За да оглави народното недоволство, група ръководители на политически партии и обществени организации се събират на 13 август 1912 г. в клуба на Народно-либералната партия и избират комитет, който наричат „Народен освободителен комитет „Асен II“.
За негов председател е избран свещеник Ной Ангелов, за заместник председател – Никола Костов, секретар – Стефан Петков от Чирпан, и членове: Георги Тодоров, Адам Нейчев, Янко Хаджиатанасов, Никола Златарев и Иван Юруков.
Организационният комитет организира на 15 август 1912 г. митинг на площад „Тракия“. Целият град се е стекъл на градския площад. След като ораторите заклеймяват жестокостите в Кочани, е гласувана резолюция, в която се казва: „Всички досегашни средства за подобрение участта на нашите сънародници отвъд Рила и Родопите се оказаха безрезултатни.
Решихме: „Искаме най-настоятелно от правителството и царя незабавно мобилизация на армията и даване на ултиматум за Македония и Одрин. В случай на упорство, българските войски да минат границите и със силата на оръжието да наложат автономия“.
На митинга са избрани и войводи, които ще оглавят асеновградските чети при започване на войната. Това са свещеник Ной Ангелов и Стефан Тошев, а за комендант е определен Никола Костов.
На 30 август 1912 г. на заседание на комитета са избрани и председателите на комитетите в селата на Асеновградската околия.