Винарските изби в Станимака – Иван Гащилов

Публикуваме кратки бележки на винарските изби в Станимака преди 1947 година, които навремето са давали облика на нашия град, разнасяли са славата му по света, като един от първите винарски центрове в България. Освен българските големци, от прочутата Чорбаджакова малага са пили разни господа и държавници от цяла Европа.

На европейско ниво е било и червеното трапезно маврудово вино на станимашките изби. Имало е периоди, когато никое друго вино не е могло да му съперничи.

Данните не са пълни. Публикуваме само това, което сме успяли да съберем. За много от тях нямаше кой да ни разкаже. Заедно със стопаните са си отишли от белия свят и тези, които са работили у тях, а по-старите производители на червено маврудово вино, по разкази на възрастни асеновградчани са се изселили в Гърция през 1925 година.

Тези винарски изби (къщи) са част от историята на Асеновград и е редно да знаем кое, кога и как е било.

Качеството на гроздето играе най-важна роля за качеството и типа на виното, което ще се получи от преработката му. Сортовите особености, съчетани с конкретните почвено-климатични и агротехнически условия на района обуславят получаването на грозде с определени свойства, а от тук и на определен тип вино, характерно за Асеновградския район. На тази основа и на вековната практика и традиции на асеновградчани се е установила и утвърдила производството на различни типове вина. Асеновградските вина носят отпечатъка на тези особености. Оригиналния лозов асортимент от местните винени сортове мавруд, памид и по-новите сортове, благоприятните почвени условия и богатия опит на станимашките лозари – всичко това лежи в основата на висококачествения станимашки мавруд и станимашката малага.

–––

През двукрила кована порта, предназначена за добитък и коли, се е влизало в калдъръмен двор с белокаменна чешма. В единия край на двора се е издигал навесът, под който са се намирали един, два до три лина, четири-пет големи бъчви и няколко големи и малки каци. Под навеса е имало обикновено едно помещение за за прислугата и линаджиите. Пак там се складирали в единия му край старите лозови пръчки за гориво. Паянтовия навес се свързвал с главната жилищна сграда, под която се намирала винарската изба, дълбока 3-5 м, а понякога (както е било у Чорбаджака) – девет метра. В тези умерено влажни подземни помещения отлежавали станимашките маврудови вина и ракии.

На дворовете във винарските изби имало и нарочно помещение за прислугата и линджиите, в които изварявали джибрите за ракия.

Цялата къща заедно с двора се опасвала от достатъчно дебела и висока каменна стена, която давала на винарската къща изглед на същинска крепост. Такава една винарска къща е можела да побере и преработи до 500 тона грозде. Обикновено само част от това грозде било от собствени лозя. Отаналото количество се купувало от лозарите в града и околията.

Винарски изби в града са притежавали следните винопроизводители и винотърговци:

– Хаджи Георги Кузмов, Аристис Чорбаджаков, Алаверата – грък, Георги Панкоолу – грък, Йочоолу, Петракоолу, братята Тодор и Вангел Чавка, братята Антониади Черпанлъ, Георги Пселанти, братята Васил и Перекли Камбанови, братя Данаилови, Султанито, Далъмас – грък, Васил Филев, братя Козбунарови, братя Станилови, Андрея Стойчев, Андоноолу, Иван Моллаиванов, Христо Сендов, Янко Беждремов, Тома Хаджитомов, Райчеви, Тамболови, Васил Величков, Гундята – грък, братя Бозови, Яков – рупеца, Стойчо Андреев, Монолаки, Маринчоолу, Льончоолу – грък, Георги Найденов, братя Костадинови, Павел и Тома Боеви (Въцата), Димитър Хаджиниколов, братя Пъжеви, братя Петрови, Кочо Каварджията, братя Басамакови, Александър Кетипов.

Имало е винарски изби и в манастирите около Асеновград – Бачковски, Мулдавски, Белочерковски, Кукленски, Араповски, Белащенски, Белочерковски.

През 30-те и 40-те години на двадесети век в Асеновград е нямало къща без винарска изба – едни малки, други средни, трети големи. Асеновградчани се занимавали с лозарство, винарство и бубарство. Нямало къща, която да няма по 5-6 дка лозя. Тези, които имали повече лозя, правили вино от гроздето и една част си оставяли за собствени нужди, а друга част продавали на търговците, за да изкарат по някой лев. Това разказват старите асеновградчани.

(снимката е илюстративна)