Войнишки паметници в село Косово – община Асеновград, област Пловдив

Паметникът на загиналите във войните косовци е издигнат на 1 май 1920 г. Той е най-старият в днешната Асеновградска община. Много пъти съм посещавал църквата на селото. Направих няколко снимки и на паметника, но не бях забелязал надписа:

„Изделия от янку и крастю п.харитеви с. бачково 1.маий 1920 г-на“.

Двамата братя Харитеви от с. Бачково са дарители за построяването на този паметник. Не можах да разбера повода за този жест, но едно е ясно, че постъпката им е патриотична и остава пример за това и до днес.

Формата на паметника наподобява обелиските, издигани в древен Египет. Такива са и по-късните паметници в селата Козаново и Конуш. Косовският е с височина 2.40 м. В горната му част е издълбан християнски кръст с две разлистени клонки около него. Самият паметник се намира в двора на църквата „Св. Богородица – Успение“.

С риск да се повторя, отново ще припомня, че кметът на Косово е попълнил изключително съвестно типовия формуляр през 1931 г. В последната графа „забележка“ е вписал номерата на смъртните актове или името на човека, който е дал данни за загиналия. На самия паметник имената не са подредени по азбучен ред или по годините на смъртта , или според войните, в които са загинали.

1. Подофицер Георги Тодоров Георгиев, убит край „Пичка бунар“, Пашмаклийско на 16.10.1912 г.
2. Ефрейтор Георги Тодоров Бързински, загинал на 21.10.1912 г.
3. Редник Георги Иванов Славчев, починал в лазарета в гр. Радовиш на 17.06.1913 г.
4. Редник Горчо Атанасов Ушев, загинал край с. Припечен, Радовишко през 1913 г.
5. Редник Добри Петров Андонов, загинал край с. Палас, Пашмаклийско на 15.10 1912 г.
6. Редник Димо Тодоров Димов, безследно изчезнал през 1913 г.
7. Редник Костадин Д. Бързински, убит край „Пичка бунар“, Пашмаклийско на 15.10.1912 г.
8. Редник Никола Янков Костадинов, загинал край с. Еникьой, Шаркьойско на 04.03.1913 г.
9. Редник Никола Ангелов Паунов, загинал на 11.07.1913 г. (другите данни са повредени)
10. Редник Стратю Николов Грамадаров загинал край с. Еникьой, Шаркьойско на 15.03.1913 г.
11. Зап. подпоручик Сотир Тодоров, родом от с. Ковачевица, Неврокопско, загинал край с. Драгобраща, Щипско, на 05.07.1913 г.

С изключение на последния, останалите са от с. Косово.

През 80-те години в селото е издигнат още един паметник до сегашната механа. Той е облицован с мраморни плочи, на които са издълбани имената на загиналите в Балканските, Първата и Втора световни войни.

Трябва да отбележа, че имената им не са подредени. Изписани са съвсем разбъркано и без година на смъртта им, което буди недоумение у всеки, който търси някаква информация за загиналите. 

автор Теодор Пеев