Произведенията на Захари Зограф в Асеновград – Светла Москова
В Пловдив младия самоковски зограф живее в годините между 1836-1848г. Тук съзрява неговото изкуство – начало на път, който решава бъдещето на българското изобразително изкуство.
Художествените съкровища на възрожденските паметници на Станимака са неизброими. Те очакват своите поклонници.
В църквата „Св. Богородица – Рибна“ – в старата Бахча махала се намират две икони и първите стенописи на Захари Зограф. В изкуствоведческата литература проф. Асен Василев в кн „Български майстори“ отбелязва тяхното съществуване. За тях пишат арх. Ст. Стоилов, Николай Хайтов, Тодорка Каменова и Росица Морева.
Знае се, че годините, които Захари Зограф прекарва в Пловдив са един много плодотворен и интересен период в неговото творчество. Особено наситена е годината 1838 – тогава, когато е бил на 28 години, когато преди още да е опитал четката си на стена („дувар“) заявява самонадеяно, „че ни един не може да му тури калемо под неговио“, когато изпълнява многобройните поръчки за икони, търси възможности да отиде да се учи в Русия, сгодява се, прави своя първи кавалетен портерт и за първи път премерва силите си на стена.
Засега са известни две църкви в Асеновград, в които Захари Зограф е работил монументална живопис – в църквата „Свети Георги Метошки“ и църквата „Св. Богородица – Рибната“. Стенописите в аязмото на „Света Богородица – Рибната“ са по-ранни от тези в „Свети Георги“. Какво ни дава основание за това твърдение?
Стенописите в аязмото са датирани – 1838г., без подпис. От стенописите в църквата „Св. Георги“ е останала само конната фигура на Св. Георги върху външната северна стена на входната врата.
За съжаление в писмата на Захари Зограф няма подробности върху проблема за „писането на дувар“.
В преписката между художника и неговия духовен учител и наставник Н. Рилски откриваме следното: Захари Зограф пише, че на 4. VIII. 1838 г. заминава за Станимака да работи на дувар, а след това му съобщава, че се е завърнал в Филибе на 6. X. 1838 г.
Дотук ние не можем да твърдим кои са първите стенописи. Потвърждение в полза на тези от църквата „Св. Богородица – Рибната“ ще намерим в неговите сметководни книги. На 5Б лист от едната четем:
„Що зимам 1838 гроша пари августа 15 зех от Бахчеването100 септемвриа 1 зех от владиката 2000..“.
Бихме могли да предположим, че Захари Зограф е получил тези суми за стенописите в аязмото на църквата „Св. Богородица – Рибната“ и да свържем Бахчеването с Бахча махала и приемем, че зографа се разплаща с тях.
Доказателство, че стенописите от църквата „Св. Георги Метошки“ са по-късни, намираме на лист 11Б. Захари Зограф отбелязва поръчаната работа от 1838 година. „За Св. Георги дуваро“, а през 1839 г., м. септември, пише за спазаряване на същите и тяхната цена.
От казаното дотук можем да направим заключение че първите монументални стенописи на Захари Зограф са в параклиса св. Йоан Кръстител (Аязмото) на църквата „Св. Богородица – Рибната“и са изписани във времето между 4 август и 6 октомври 1838 година. Време напълно достатъчно за това богоугодно дело.
