ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
ПаметСъбития и разкази

Как Тодор Живков решава създаването на музикално училище в Широка лъка

Било е точно такава зимна картина в края на 60-те години. Официалната версия разказва за доста широк формат и разискване, относно построяването на училището, както и за друго време в годината. 

Аз обаче ще ви преразкажа разказът на един дядо от село Широка лъка, вече отдавна покойник. Помня тази негова история, защото слушах вдъхновения разказ захласнат и вече толкова години не мога да я забравя.

Тодор Живков, гайдаря бай Дафо и още няколко човека вечеряли. Вечерята била качамак, клин и овче мляко. След това писнала гайдата на бай Дафо. Изумителната мелодия трогнала тогавашния първенец и в сумрака на тази задушевна вечер, Тодор Живков въодушевено казал:

– Искай от мене нещо, баджанак (това било обръщението между двамата). Аз съм пръв в държавата. Ако искаш нещо, сега е моментът.  – Баджанак, как да ти кажа? Имаме бая гайдажийчета по Гела, та ми се ще една малка пристройчица да им сторим, та да има с Михал (бай Халю) къде да ги учиме. 

– Не пристройка. Училище ще ти построя, Дафо! – казал Тодор Живков

Това е историята, със сигурност доукрасена, дообогатена, донасосана. Но това, че родопските гайдари винаги са вкарвали държавните мъже „отвъд времето“ е факт. Те са били истинските посланици на Родопа планина в България и целия свят. 


(снимка зима в Широка лъка 1978 г.)