Как Тодор Живков решава създаването на музикално училище в Широка лъка
Било е точно такава зимна картина в края на 60-те години. Официалната версия разказва за доста широк формат и разискване, относно построяването на училището, както и за друго време в годината.
Аз обаче ще ви преразкажа разказът на един дядо от село Широка лъка, вече отдавна покойник. Помня тази негова история, защото слушах вдъхновения разказ захласнат и вече толкова години не мога да я забравя.
Тодор Живков, гайдаря бай Дафо и още няколко човека вечеряли. Вечерята била качамак, клин и овче мляко. След това писнала гайдата на бай Дафо. Изумителната мелодия трогнала тогавашния първенец и в сумрака на тази задушевна вечер, Тодор Живков въодушевено казал:
– Искай от мене нещо, баджанак (това било обръщението между двамата). Аз съм пръв в държавата. Ако искаш нещо, сега е моментът. – Баджанак, как да ти кажа? Имаме бая гайдажийчета по Гела, та ми се ще една малка пристройчица да им сторим, та да има с Михал (бай Халю) къде да ги учиме.
– Не пристройка. Училище ще ти построя, Дафо! – казал Тодор Живков
Това е историята, със сигурност доукрасена, дообогатена, донасосана. Но това, че родопските гайдари винаги са вкарвали държавните мъже „отвъд времето“ е факт. Те са били истинските посланици на Родопа планина в България и целия свят.
(снимка зима в Широка лъка 1978 г.)