ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
ДуховностИсторияКукленски манастирМанастириПловдивска епархия

Кукленският манастир – един средновековен културен център в Родопите – Христо Джамбов

Богат е Родопският край с ценни и неповторими паметници на културата, създадени от много племена и народи, населявали нашите земи от най-дълбока древност. Но между тях особено място заемат тези, които са пряко свързани с нашата собствена история. Те пряко са споделяли съдбата на народа ни през вековете и са играли важна роля.

Такъв паметник, преминал в сянката на забравата, е Кукленският манастир, наречен „Свети врачове“, или „Свети Безсребърници Козма и Дамян“. Той не блести със своята архитектура като Рилския или Бачковския манастир. Голяма част от неговите стопански сгради са полусрутени или запустели. Лечебният му извор също е занемарен. Централната манастирска сграда оживява само лете, когато пионерите-летовници издигат на високия чардак своето алено знаме.

Някога манастирът бил богат и многолюден. За това „някога“ говорят мраморните надписи и ценни ръкописи, намерени по прашните тавани на манастирските сгради. Част от тях са грижливо прибрани и се пазят във фондовете на Пловдивската народна библиотека.

Най-ранната история на Кукленския манастир се губи някъде в Средновековието. Ако се предприемат разкопки, навярно ще се разкрие тази тайна. Случайно намерените статуетки и мраморни релефи на езически божества говорят, че тук е имало старо тракийско светилище. Известно е, че християнската религия често използвала такива свети места и ги пригаждала умело за своите нужди. Твърде основателно е мнението на някои историци, че Кукленският манастир е изграден близо по време с Бачковския. В такъв случай неговите първи християнски постройки могат да се считат като строително дело на известните грузински братя Григорий и Абасий Бакуряни или да се отнесат към епохата на Втората българска държава. Следи от това ранно строителство се забелязват сега само в олтара на малката манастирска църква.

За интензивен живот в Кукленския манастир определено може да се говори по време на Втората българска държава. От това време е запазен намереният в манастира изключително ценене старинен ръкопис, който представлява тълковен псалтир, писан в годината 1337. Приема се, че този препис е направен по заповед на българския цар Иван Александър. Не случайно той съдържа тържествено похвално слово за самия него. Ктиторската дейност на Иван Александър е добре известна в Пловдивския край. Неговият царствен образ е изписан почти, в цял ръст в Костницата на Бачковския манастир, а не е бил забравен изглежда и от Кукленския. За съжаление, много приписки от това време, крити по таваните му, отдавна са изчезнали и загубени за науката. Нашествията на турските завоеватели в края на XIVв. по една случайност не са разрушили манастирските сгради. Пожарищата през 1657г. на 218 църкви и 33 манастира в Родопите прескочили като по чудо Кукленския манастир. Именно за това може би той блясва през XVII и XVIII век като важен културен център в Родопите с многобройни обитатели и голяма известност.

В един триод от края на XVI в. намерен в манастира се споменава, че по това време той притежава златотъкани богослужебни одежди и църковни принадлежности. Между тях са изброени 15 финана, 3 стихара, 8 чифта наръкавници, 12 патрахила, 1 орар, сребърни кандила, сребърни потири, позлатени кръстове и др.

„Сие слоуве записах рукую грешною и бреною за еромонах Макарие како придох от српской земли от града Прокопие та придох в манастир свети Врачи више село Куклен во области Пловдивской при игумена Методия еромонаха в лето 1695, ден 15“.

Своята богата библиотека манастирът снабдявал с книги чак от Св. Гора , където имало склад на венециански и други издания, закоето е отбелязано върху един осмоъгълник слаедната записка:

„Аз Партения монах купих за 12 и половина гроша от св. Гора и приложих този осмоъгълник в наш манастир Кукленски св. Безсребреници“.

С Кукленския манастир е свързана дейността на големия наш книжовник и художник-илюстратор Кръстю Граматиков. По-голямата част от намерените там ръкописи, главно минеи, са негово дело. Откъде е дошъл Кръстю Граматиков в манастира и докога е останал там, не е известно. Изглежда, че той не е бил духовно лице , защото в книгите се подписва без означение на духовен сан, както правят всички останали свещенослужители. Видно е обаче, че Кръстю Граматиков е бил високо образован и културен българин, който отлично владеел гръцки език. Най-ценното в книгите на Кръстю Граматиков, които са предимно с религиозно съдържание, е тяхното художествено изпълнение и украса. Той е незаменим майстор на декоративната буква, на плетеничната орнаментика и на изящната миниатюра. Писмото му е обикновено полууставно, с красиво и правилно изписани букви. Зачалките са винаги украсени с плетеници, в които често се вписват човешки и животински елементи. Към някой части на буквите са изписани цветя, които ги правят още по-красиви и интересни. Същата изящност и вещина се забелязва и в миниатюрните рисунки. Те са многобройни и се срещат почти на всяка страница отстрани в полето. Най-често това са човешки глави, благославящи или пишещи ръце, рисунки на риби и други. Човешките фигури са малки , фини рисунки, при които всички части на лицето, очите, устата, брадата и други подробности са предадени с великолепна точност и изящност. Някои от тях са оцветени с меки и приятни багри.

Цялата книжовна дейност на Кръстю Граматиков развивана в края на XVIIв, и в началото на XVIIIв. в Кукленския манастир, е забележителен принос в старобългарското културно наследство. Посредством такива дейци манастирът е играл важна роля в културния живот на средновековна България. В края на XVIIIв. манастирът преминава изцяло в ръцете на гръцкото духовенство и загубва много от своя старобългарски характер. Редица стенописи, означени с български надписи, били замазани и покрити с дебел хоросанов пласт.

Бъдещите проучвания ще донесат ценни сведения за този ценен паметник от Средновековието в Родопския край, изиграл важна роля в поддържане на духа на българщината. 

(архивна снимка на манастира от 1900 г)