Стопанска дейност на манастира „Света Петка Мулдавска“ в миналото – д-р Димитър Атанасов
Повечето български манастири са притежавали в миналото и земеделски стопанства, чиито приходи са подпомагали издръжката им.
Макар да е в планината (450 м надморска височина), манастирът „Св. Петка Мулдавска“ е притежавал доста имоти долу в равнината, както и други в град Станимака. Разбира се той не е притежавал собствен метох, както Бачковския манастир. Но в града е имал една къща, вероятно доста голяма, защото половината с давала под наем, а другата половина е служила за подверие на манастира. Вероятно там са отсядали хората на път за манастира или при завръщането си от него. В началото на XX век той притежавал още една новопостроена къща (фурна), която също е била отдадена под наем.
Както всички български манастири, така и този е притежавал специални стопански сгради, които са били отделени с висок зид от манастирския комплекс и са се намирали в южна посока. Това йеродякон Никифор Стоянов нарича „чифлик“ – „в него се помещават всички всички товарни и работни животни на манастира. В това отделение се намират фурната и линовете“.
През различни периоди манастирът е отдавал под наем и някои от 35-те стаи, намиращи се на „горния етаж“. Но истинската селскостопанска дейност се е развивала в чифлика, който се е намирал в съседство с „40-те извора“. Според едно писмо на игумена Милетий от 1904 година до пловдивския митрополит Натанаил, този чифлик бил създаден от един турчин от Сливен след 30-годишно върлуване из дебрите на Стара планина.
Манастирът е притежавал една воденица, която е ползвала обилните води на „40-те извора“. Някои източници сочат, че там е имало и тепавица, нещо напълно логично. Горите, главно около манастира, са възлизали на 1 175 дка. Обработваемата земя е 520 дка. И до ден днешен някои местности в мулдавското землище носят названието манастирски, което е свидетелство, че в миналото те са били негово притежание. Отделно лозята са заемали площ от 63.1 дка. За тази цел са били и линовете горе в манастира. За изхранването на добитъка манастирът е стопанисвал 31.3 дка ливади, повечето от които са се намирали по поречието на „40-те извора“. За изхранването на братството на манастира, той е притежавал и специална зеленчукова градина градина с площ 8.9 дка. Интерес, представлява фактът, че манастира е притежавал разсадник за орехови фиданки (4.2 дка). Тъй като мулдавци са отглеждали копринени буби, манастирът е притежавал 15 дка специална градина с 900 черничеви дървета.
Освен изброенитеимоти „Св. Петка Мулдавска“ е притежавала още 150 дка земя. И още една воденица, които били предадени на Араповския манастир „Св. Неделя“ по предписание на българската църковна община в Пловдив.
За обработване на земята манастирът е наемал работна ръка не само от околността, но и от доста отдалечени райони – Габровски, Севлиевско. Има случаи на браковете между мулдавски ергени и моми от тези райони.
Чифликът и до днес съществува, но се управлява от Пловдивската митрополия. Сега обработваемата земя е доста по-малко. Произвежда се главно бяла пшеница, необходима при църковните обреди.
