Предания за основаването на манастир „Св. Петка Мулдавска“ – Ангел Кръстев

Не само националната ни история, но конкретно и в историята на Асеновград има много бели, неизяснени петна. През близо седем века робство – византийско, а след това и турско – ценни сведения безвъзвратно са изгубени, унищожени. Ето защо понякога и преданията влизат в употреба за изясняването на дадено историческо събитие.

Такъв е случаят и с манастира „Св. Петка“. Малко е информацията за историята му, а данни за неговото начало почти липсват. Има две наложени становища относно основаването му.

Повечето от изследователите – специалисти са на мнение, че манастирът е основан по времето на Второто българско царство. Има и едно друго мнение, което ни съобщава в книгата си „Манастирът „Св. Петка Мулдавска“ при северните поли на Родопските планини“, издадена от йеромонах Никифор Стоянов през 1895 г., в гр. Пловдив. Той също споменава за две мнения относно основаването. Едното, че това е станало по време на българските царе. Второто – не се използва от изследователите, защото е предание, но представлява интерес. В това предание има голяма логика и е напълно възможно така да е извършено основаването на манастира. Йеромонах Никифор пише следното:

„Преди 400 години човек от Сливен и някой си турчин 30 години били разбойници по Стара планина. Отказали се от разбойничеството и дошли в тези места. Българинът въздигнал манастира, а турчинът, за да е близо до своя другар, направил чифлик при манастирските извори, именуеми по турски „Кърк Бунар“.

Още в 1895 г. йеромомах Никифор нарича земите в района на 40-те извора манастирски, което предполага, че въпросният турчин ги е завещал на манастира. На рекичката, която се образува от тези извори, е изградена манастирска воденица с 4 камъка и една тепавица в същото здание. От воденицата на североизток по течението на реката се простира манастирска ливада. Без да бъда категоричен в мнението си за това предание и неговата реалност, бих казал, че има голям реализъм.

Вероятно това ми мнение ще породи известни съмнения, а може би раздразнение. Защото основаването се свързва с мюсюлманско лице. Това буди известна подозрителност, като се знае, че манастирът „Св. Петка“ на три пъти е бил опожаряван от турските башибозуци. Но ако вървим по този път на разсъждения как ще си обясним факта, че негов покровител е беят на родопското село Тъмраш, а след смъртта му – неговият син Ахмед ага, известен като Тъмрашлията. Как да си обясним, че има две предания, свързани с мюсюлмани, при основаването на Араповския манастир „Св. Неделя“.

Друго предание ни съобщава, че мелницата на Бачковския манастир в града (днес на това място е Военният дом) е подарена от туркиня. Пак турчин е дарил на манастира чифлика при с. Боянци. Тези предания ни насочват да потърсим в бъдещите изследвания по-точен отговор както на тези, така и на много други въпроси, относно турското присъствие и роля в града. Те битуват в историографията и е непростимо да ги загърбваме, да ги подминаваме.

Каквито и да са поводите за изграждането на тези реликви на културното ни минало, включително и манастира „Св. Петка“, те са огнищата, в които е горяла българската искра за свобода и независимост – на църква и на свободна държава.