Васил Левски, Станимака и скривалището на Апостола в Мулдавския манастир

Много години поред един въпрос не дава мир и покой на асеновградските историци. Въпрос по-скоро на чест и историческо достойснтво. Въпрос поставян от историческата нужда да се докаже че ние, асеновградчаните винаги сме били част от България. И заедно с България сме кроели планове за отхвърляне на турската тирания. Именно затова, въпроса бил ли е Левски в Асеновград винаги е бил въпрос, върху който не един и двама историци са разсъждавали и излагали своите научно гледни точки. Какви са доводите да се смята че Апостола на свободата е бил в Асеновград воден от своята мисия и мото на живота – организиране на въоръжена съпротива срещу тиранина? Къде е мястото където той е отсядал и заклевал посветените в „страшната тайна“? Кой са били негови най-близки верни съратници? Това са въпроси на които са дадени доста обширни отговори, някой от които аз искам да резюмирам тук, като не претендирам за някаква сериозна историческа почва на която се базират моите изследвания. По скоро се базират на една солидна прочит на местната преса и периодика и тази информация ще се опитам да предам тук.

Къде е отсядал Левски в Асеновград? На първо място за да се отговори на този въпрос трябва да се разгледа политическата и етническата обстановска в града. По това време ( средата на втората половина на 19 век) борбите между българи и гърци са били в своя апогей. Българската общност искала свои църкви, свои училища и свое право на автономен живот. Логично е тогава, евентуална мисия на Апостола в града да е била свързана именно със хора, обособили се като лидери в борбата за църковна и политическа независимост. Едни от тях са били Отон Иванов и Георги Христолов. Именно при тези хора има сведения за пребиваването на Левски. Д-р Светозар Тошев изказва мнението, че старата двуката къща на улица „Отон Иванов“ 2, която вече не съществува и съседната и къща намираща се на улица „Странджа“ (също несъществуваща днес), са били „бунтовната“ крепост на старата Станимака. Първата къща е била на споменатия вече пръв свещеник в храм „Св. Димитър“ – Георги Христолов, а втората на Христо Нареченеца, също човек с голям борчески и патриотичен дух.

Когато Левски е идвал в града, тези къщи са били едно от любимите му места за посещение. Вероятни тук са се провеждали тайни заседания на революционния комитет, защото според семейни предания Отон Иванов е заровил комитетската архива в зида, който е делял двете къщи, който архив обаче, за съжаление в последствие не бил потърсен. Няма по логично нещо от това, архива да е укрит на място, където е бил писан – т.е. тези две къщи, защото едва ли е било най-разумно да се тръгне през града с книжа, отразяващи бъдещи планове за борба срещу властта.

През 1974 година Васил Ангелов Христев, който е потомък на „Нареченеца“ предава в Музея на Възраждането в град Пловдив стара абаджийска ножица с надпис „1870“ и от другия край „Карлово Стоиль“. В дома на Васил се пази още и дървена подставака за гладене, която Васил Левски оставил заедно с ножицата в дома на Нареченеца, където и е бил отседнал.

През 1974 година Костадин Буюклиев в една своя статия в „Асеновградски зов“, дава много добро описание на мястото, за което се е смятало, че е отсядал Васил Иванов Кунчев – Левски в посещенията му в района на Асеновград. То е представлявало голямо приземно помещение, намиращо се в западното крило на манастира. Неговото предназначение вероятно е било да се ползва за складово помещение. Към самото скривалище се е преминавало през тесен процеп, намиращ се в близост до външният зид. Самото скривалище се състои от две помещения , разделени със стена, на която се вижда малък отвор, през който човек без много усилия може д се провре.

В първото помещение на височина приблизително метър и половина се виждал дървен нар, дълъг около два метра и широк над метър. В това помещение, на вътрешната стена има зазидан отвор, който е водил към големия манастирски склад.

На тавана на второто помещение, което е с почти същите размери като първото е имало отвор с дървен капак, който е водил към бившата игуменарна на манастира. След като в игуменарната е сложено ново дюшеме капака престава да се вижда от горе и съществува само от долния край – на тавана на второто скривалищно помещение.

В това скривалище Васил Левски е бил в относителна безпопасност. Вариантите за придвижване в него са били няколко. Той лесно е можел да се придвижи от едното помещение в другото, да излезе в манастирския двор, да премине в манастирския склад, лесно да преминава от скривалището в игуменарната и обратно.

Вероятно ако Левски е бил тук, то той не е бил сам. Това скривалище навярна е служило и на някой негов съратник. Ето защо голямата маневреност на това укритие е позволявала на такива търсени от турската власт хора да намират сигурност тук. Тази света обител винаги е давала подслон и грижа на гонението от властта революционери.

Може би е знайно от малцина, че манастира е служил и като убежище на възстаналите против властта през 1923 година. Свещеник Михаил Христев пише, че когато група комунисти от село Червен – Никола Бакалов, Запрян Иванов и др., са обявени за нелегални и подложени на гонение и издирване, те се скриват в манастирската гора, която в онези години е била висока, гъста и буйна. Повече от месец монасите от манастира се грижели за тази група комунисти, като им носят храна, дори им дават и подслон. По това време „скривалището на Левски“, за което става дума тук е пълно с цял арсенал от оръжия. В него има пушки без затвори, руски пушки, бомби, едрозърнест барут в копринени торби.

Когато не било възможно партизаните да се укриват в скривалището, те търсели убежище в старата манастирска фурна, която през 1974 (времето, когато отец Михаил писал за манастира) е била вече разрушена.