Светослав Пейчев от град Лъки е младото лице на гайдарската мелодия

Родопчаните казват: „Дено са солзи капале, тамо ще песен да никне!“ (където са капали сълзи, там ще никне песен).

Говорим често, че планината се обезлюдява. Да, така е, но това е нещо временно. Сигурно милиони и милиони поколения назад трябва да върнем своята история, за да видим Родопа като пеленаче, вероятно още толкова милиони поколения напред трябва да преминат, за да бъдем връстник с нея.

Планината никога няма да умре. Песните, чеверметата, горите, ливадите, усещането за космическа божественост е нещо, което няма да отмине и да се изпразни.

Където и да са по света родопчани, лелеят душата на родопската песен и мелодията на гайдата. Хеле пък ако са в родната планина.

Това е Светослав Пейчев. Талант, който расте в град Лъки. Градът, който е дал на родопската музика и Росица Пейчева. Признавам си, често следя неговия профил, за да гледам видеа с изпълненията му. Това момче е бъдещето на родопската гайда, продължената история на планината, пулсът на живото сърце на Родопа.

И докато има деца като него, песента ще е жива. А докато песента е жива, ще е жив и коренът български.