Разлика между храм и параклис в контекста на гръцката църковна архитектура

Снимка на параклис, посветен на Св. Георги в Ставрос, дем Бешичко езеро (Гърция). Подобни тип молитвени кътове са излючително често срещани в градска среда, църковни дворове, частни имоти или крайпътни пространства.

Освен този тип параклиси се срещат и т. нар. „проскинитарии“, които са често срещани в прицърковни пространства и за които говори Стела Дулева в статията си „Малки параклиси и проскинитарии“.

В България видът храм се определя погрешно спрямо неговите размери, а не спрямо неговата духовна функционалност. Сублимен момент в цялата християнска ритуалност е Св. Литургия. Тя може да се извърши само в олтарно пространство, в което са спазени няколко условия – Протезис, Св. Трапеза и Св. Антиминс, с произхождащите архитектурно от тях Св. Двери, Иконостас, Дяконикон (евентуално).

Във всеки друг случай (например десетки параклиси в Родопите), във който тези предпоставки и архитектурни детайли липсват, не може да говорим за храм, който може да задоволи изискванията за провеждане на Св. Литургия.

Затова трябва да се прави разлика между храм, църква (което е общество от вярващи), аязмо и параклис и да се използва коректно богословската терминология, касаеща архитектурните особености. Например се смята, че в Асеновград има 15 храма и 70 параклиса, а всъщност има 85 храма.