ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
ДревностПаметПраистория

Раннонеолитно селище при град Куклен – Ст. н. с Петър Детев

На 1 км западно от град Куклен, в северните склонове на Родопите, на ниска тераса до десния бряг на р. Пранга дере, открихме неолитно селище. То има диаметър при основата около 80 м и дебелина на наслоението около 30 см. Тънкото наслоение и културните материали на мястото на селището (само един слой) показва, че то е съществувало кратко време. Селището спада към т. нар. от Васил Миков временни или „открити“ селища.

Мястото на новооткритото селище сега е засадено с лозя. При риголването му са изкопани раннонеолитен тип брадва, два кратуноподобни глинени съда, глинено коритце, тежест за стан и много фрагменти от глинени съдове. Тези предмети са прибрани на съхранение в училищната музейна сбирка на селото, а камъните и една част от по-едрите фрагменти от глинени съдове са изхвърлени край десният бряг на р. Пранга дере.

Изкопаната от селището огладена каменна брадва е запазена много добре. Тя има симетрично клиновидно изостряне и почти кръгло напречно сечение. Този тип неолитни брадви се отнасят към ранния или стария неолит.

По всичко изглежда, че черният глинен съд с кратуноподобна форма е много стар и имитира формата на някой плод на растение. Той е използван за съхраняване на течности. Има плоско дъно, сферично тяло и висока цилиндрична шия, която отгоре завършва с разширено хоризонтално устие. На другия кратуноподобен глинен съд шията е счупена и липсва. Запазено е само тялото му на височина 14 см. Той е почервенял след повторното изпичане при изгарянето на жилището, в което се е намирал. Подобни съдове са изкопани в среднонеолитни слоеве на селищната могила „Банята“ при с. Кап. Димитриево, Пазарджищко, и селищната могила в с. Караново, Сливенско, а така също и в къснонеолитни слоеве на селищната могила Ясатепе в Пловдив. Този факт показва, че черните кратуноподобни глинени съдове са едни от най-старите у нас и са правени и използвани от хората през ранната, средната и късната възраст на неолита.

Глиненото коритце е с червен цвят. То има трапецовидна основа. Глинената тежест за стан е с керемиденочервен цвят. Тя има формата на тъп конус. В горния и край има дупка за привързване с конец и окачване.

Повече от фрагментите на глинените съдове са с керемиденочервен цвят и много малко са черни. Глината им не е пречистена. По-голямата част от фрагментите са груби, дебелостенни. Те са части от разлати глинени съдове и купи, чаши, кани, биконични съдове, питуси и др. Техните форми са зависели от предназначението им. Голяма част от съдовете са имали плоски дъна, но се срещат съдове с удълбани, удебелени и хлътнали дъна. Такова хлътнало дъно има и един от съдовете тук. Размерите на дъното са – дебело е 1 см а диаметъра му е 15 см. Керемиденочервеният съд, на който е принадлежало дъното, е бил направен от непречистена глина, но изпечен много добре. Външната му страна е изгладена и напомня формите на големите среднонеолитни купи, но се различава от тях по това, че не е боядисан с червена боя и не е рисуван с бяла паста. Същата изработка и изпичане имат и другите глинени съдове, чиито дъна са удълбани или хлътнали.

Не беше открит нито един фрагмент от глинен съд, боядисан с червена боя и рисуван с бяла паста. Следователно логично е да се приеме, че глинените съдове от Кукленското селище с удебелени, удълбани и хлътнали дъна са един по-стар етап от развитието на откриваните досега в селищните могили у нас среднонеолитни глинени съдове. Т. е. трябва да ги отнесем към ранния или стар неолит, тъй като раннонеолитните глинени съдове са изобщо без украса.

Открити бяха само няколко фрагмента с верен цвят, украсени с ръбов орнамент, с вдлъбвания от пръсти, и други фрагменти от глинени съдове, които са украсени с вдлъбнат орнамент. По всяка вероятност ръбовият орнамент с вдлъбвания чрез пръсти е най-старият в първобитната керамика. Възможно е да води началото си от дървените съдове с обръчи. В грънчарството той служи не само за украса, но и за удебеляване на съда и подсилване здравината на глината.

Еднослойни праисторически селища като Кукленското са съществували през разни времена на новокаменната, каменномедната, бронзовата и желязната епоха. Културата на Кукленското селище представлява един слой от ранния (стар) неолит. Тя бележи прехода към средния неолит.

Приликата, която съществува между глинените съдове от Кукленското неолитно селище и тия от средния и дори късен неолит, показва, че между двата вида неолитна култура е съществувала приемственост. Това дава основание да се приеме, че поколенията, които са създали кукленската неолитна култура, и среднонеолитната, която откриваме в най-старите селищни могили, са били от един и същ произход.

Антропологическите проучвания на човешки скелети, изкопани от селищни могили, обитавани през неолита у нас, показват, че тези хора принадлежат на източносредиземноморската раса и са пратраки. От средния неолит насетне те са живели в постоянни селища и много стотици и хиляди години на едно място. Вследствие на хвърляне на смет, изгаряния и възобновявания на жилища и местата на селищата след загиването им са обитавали големи селищни могили, които са характерни за Тракия.

Кукленското неолитно селище се намира на границата между Тракия и северните поли на Родопите. Околността му е богата с плодородни канелени почви. Климатът му благоприятства виреенето на всякакъв вид земеделски култури. До самото селище има извор и река, която в миналото е била много по-пълноводна. Независимо от това Кукленското неолитно селище едва ли е просъществувало 100 години през седмото хилядолетие пр. Хр. Причините за напускането му се на известни. Те могат да бъдат от най-различен характер – болести, природни стихии, войни, както и икономически.

Поради примитивния характер на земеделието и скотовъдството през ранния неолит хората са си набавяли храна и от събиране на плодове, ловуване и риболов. Затова много често им се е налагало да местят селищата си от едно място на друго. Повечето от раннонеолитните селища, които сме открили досега в басейна на р. Марица, са еднослойни, открити. Временни (открити) селища се откриват и през различните времена и възрасти на средния и късен неолит, каменномедната, бронзовата и желязната епоха, но те не са характерни за тези епохи.

През ранния неолит се преминало от „присвояващо“ към „производящо“ стопанство. Това е времето на „неолитизацията“ или „аграрната революция“, към която възраст отнасяме и Кукленското селище. Чак към началото на средния неолит земеделието и скотовъдството са били в такъв етап на развитие, че са осигурявали отседналия живот на хората и възникването на постоянни селища. Поради тази причина в селищните могили не бива да се търси раннонеолитна култура или ако такава се открие, то трябва да се приеме, че тя е възникнала на мястото на селище, което е съществувало през някое време на стария неолит и е прераснало в селищна могила през средния неолит или по-късно.

(снимката е илюстративна)