Искреното желание на родопчанина да нахрани и напои

Може да коментирате статията в нашия Viber канал

Спомням си, имах тежък цикъл изпити в Богословския факултет. Бях отишъл на Джурково, за да уча на спокойствие. Баба Мария и дядо Иван бяха още живи. Дядо по цял ден беше с кравите, а баба се моташе из градината и готвеше.

Чук, чук.

– Ха да хапнеш, син? Да ти сипя?
– Бабо, не съм гладен, имам за четене, после ще ям.

Мине, не мине половин час. Пак чук, чук.

– Ама хапни сине, оти на гладно не спори четенето, а?
– Бабо бе, не съм гладен. После ще ям.

След малко вратата се отвори и баба влезе с две съдинки с манджа

– Аз ти сипах, син…

За родопчанина няма по-голям хаир да нахрани, да напои, да подслони и да окуражи.

---

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка