ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
ГърцияДестинацииЧужбина

Скала „Агиос Георгиос“ (Свети Георги) 463 м. над Аспровалта – планина Кердилио, Гърция

Гърция е особено място. Място, в което религия, природа, усещане за древност, живот и култура са си дали една вдъхновяваща среща. Мнозина, водени от „национална гордост“ си казват „Махни ги тия гърци, те не ни обичат“ и така базирайки усещанията си на лични впечатления, неглижират тази държава като една от люлките на осъзнатото човешко битуване.
Няма да се впускам в ненужни тиради, защо хората във всички съседни нам държави са по-възпитани, по-работливи, по-разумни, когато се касае за граждански или политически избор, по-осъзнати като част от общността, в която живеят. Фактите са такива.

Аспровалта се намира на едно много красиво място, между Кавала и Солун. Плажните ивици са красиви, населените места са буквално едно до друго, а прекрасния Орфански залив дава едно насищащо чувство на спокойствие и безбрежна хармония. От тук започва и полуостров Халкидики, а първенецът на Света гора – връх Атон се вижда чудесно, дори и при не толкова ясно време.

Отпред море, а отзад рязко в него се спускат склоновете на планината Кердилио (Орсова планина). Тя не е особено голяма или висока (най-високия и връх е Харвата 1103 м), но пък съчетана с прекия си допир до морето е наистина красиво стояща в панорамния ландшафт на района.

Именно в дебрите на югоизточните склонове на тази планина се крие Късносредновековния манастир „Св. Георги“. Строен в средата на 16 век. Намира се в територията на гората „Стефанина“, част от територията на едноименното село. Днес от него е останала само църквата, но дори и тя е достатъчен повод, човек да отдели няколко часа за да я посети.

От почти всяка точка на Аспровалта, добре се вижда скалата „Св. Георги“. Тя е наистина внушителна и ясно различима. Това е мястото, което бе и наш ориентир. Според легендата, тази скала е била любимо място на Александър Велики. Тук той съзерцавал върхът, днес носещ името „Атон“, а според мнозина това място, заедно с Амфиполис и Стагира – родното място на Аристотел, оформят един духовен триъгълник.

От Аспровалта поемате по път, успореден на шосето излизащо към магистралата „Егнатия Одос“, преминавате над нея и през малка вилна зона с кокетни вилички, тесния асфалтов път ви отвежда до малко панорамно връхче, върху което е разположен прекрасния параклис „Св. Спиридон“.

От тук вече се разкриват първите гледки към Орфанския залив, а закумът е навсякъде, дарявайки сетивата ви с изкушаващо обаяние. Както на повечето места в Гърция, параклис „Св. Спиридон“ е постоянно отворен. Край него има няколко пейки с беседка, които са прекрасен вариант за кратък пикник в района.

В близост до параклиса свършва и асфалтовия път. От тук нагоре следват 8 километра по почвен път с пасажи от трошено-каменна настилка. Ако трябва да съм честен, този път е в пъти по-нормално проходим от голяма част пътищата в родния ми Асеновград. Той следва извивките на планината, изкачва се, слиза, дори прекосява пресъхнало корито на река. Преминава се и през два разклона, но на всеки с табели е указана правилната посока.

Началната точка на почвения път е на 150 м. надморска височина, а манастирът е разположен на 470 м. В интерес на истината има и малко позната пътека, която е доста стръмна, а дължината и е 2.2 км. На няколко места по пътя, тя го пресичаше и само един поглед ми стигаше да разбера, че ако някой тръгне по нея, рискува да остане без дрехи. Обрасла та обрасла.

Достигнахме до мястото, където се намираше манастир „Св. Георги“. Тук имаше каменна чешма с течаща вода и големи маси. Те са построени от местен клуб по скално катерене. Напълнихме вода и поехме към единствената запазена сграда от манастира, а именно съборната църква.

Югоизточно от абсидата започва и пътека, която след 500 м. достига до ръба на скалата. Там е построена беседка, от която се открива прекрасна гледка към целия Орфански залив. За съжаление не успяхме да стигнем до там, защото имаше пасажи с висока метър коприва и не ни се рискуваше да се надерем и ожарим целите. Все пак походиме 200-300 м. по нея, за да разгледаме каква маркировка е положена.

Връщайки се до църквата, намерих огромна костенурка, която както се оказа далеч не беше единствената, която видяхме за деня. Явно мястото бе истински „костенурков рай“, защото докато слязохме до Аспровалта видяхме още няколко и то всички с подобна големина.

Това, което ми направи впечатление е че в този район на Гърция и конкретно в периметъра който обиколихме, туристическата инфраструктура не е особено развита и популярна. Като цяло няма обособена мрежа от туристически маршрути из планината Кердилио, конкретно по югоизточните и склонове.

Това пък пребогато се компенсира от морския туризъм и безупречната среда за туристите – хотели, плажове, ресторанти, атракции, инфраструктура. Няма думба, няма лумба, няма форсирани скъпи автомобили, няма простотия. Има спокойствие и нормалност.

Също така отчитаме и факта, че Богданска планина далеч не е някоя от високите и атрактивни гръцки планини – Олимп, Пинд, Тимфи, Парнас, Боздаг, Кушница и др.

Едно прекрасно място, което да ви даде щипката разнообразие, прохлада и допир с планината на място, където единствен господар е морето.