Станимака в сянката на Филибе – Ганка Маринова

Близостта на двата града спомага доста за непрекъснатите контакти на населението в тях. През вековете често е ставало преливане на население от единия град към другия, като причините за това са били чисто административни, стопански, или в резултат на чумни епидемии, според сведенията на архивите и пътеписите. Двата града са в постоянни икономически, културни и духовни контакти. Чести са и женитбите между жители на двата града.

Филибе като най-големият административен, стопански и културен център в Тракия от античността до началото на XX в. оказва своето изключително благотворно въздействие на селищата от региона, в това число и на Станимака. Това въздействие личи най-вече в жилищната архитектура от епохата на Възраждането, образци от които са останали и до днес. Заможните станимашки търговски фамилии строят разкошни къщи, които украсяват и обзавеждат по примера на филибелии. Изобщо в бита станимаклии се стараят да подражават по всичко на жителите на Филибе. Разбира се, тук животът тече по-приглушено и монотонно, но влиянието е безспорно и дълготрайно.   

Градското облекло след Освобождението също се променя по европейската мода под влиянието на тази от Филибе. По време на празник градът се оглася от свирните на латерните. А латерната е музикален инструмент, пренесен у нас от Италия, и в Станимака тя идва под влияние на живота във Филибе. От своя страна по-малкият град оказва своето въздействие към по-големия в качеството си на изграден християнски култов център. Жителите на Филибе идват да потърсят упование в бога в станимашките храмове на празници, като Благовещение, Преполовение с неговото добило широка популярност шествие с иконата на св. Богородица до Бачковския манастир. 

Взаимното етно-културно проникване между космополитния Фелибе и по-малкия и уютен градец Станимака дава възможност за формирането на специфична градска култура, която отличава региона от останалата част на страната.