Станимашките канали – Иван Гащилов

През града са минавали няколко канала, пълни с вода, която гражданите на Асеновград ползвали за къпане, миене, за захранване на мелници, намиращи се в покрайнините на града, за напояване и други нужди.

Канал N1, или наричан още горния, минавал на 20 м от скалата на църквата „Св. Богородица“ (Рибната), ул „Асенова крепост“ и през улица „Янко Хаджиев“* и за да се влезе в църквата, се минавало по дървен мост.

От храма по ул „Богомилска“, където е ВЕЦ „Асеница“, същият канал захранвал частна мелница с 3-4 камъка, която била до днешната книжарница „Екобелан“ и сградата на Туристическото дружество. Водата влизала през три улука и се изтичала в канала.

Оттам покрай старата гимназия изтичала към края на града. Нека допълним, че водата минавала покрай училище „Патриарх Евтимий“ („Хр. Ботев“)**, където имало разпределителен канал за частните къщи. Този канал подхранвал и Бялата воденица, до която напоследък Ангел Илиев имал тепавица.

След тепавицата водата се вливала в другия канал и изтичала в полето, където се ползвала за напояване.

Говори се, че зъболекарят Константин Тенев в местността „Курията“ имал 20 дка овощна градина, която напоявал от тези канали, и той бил инициатор за каналното напояване на земята. И от Италия идвали да черпят опит за този вид напояване на земята.

Каналът бил дълбок 0.6 м и бил широк 3-4 метра. Тук мадамите излизали покрай канала през летните месеци да се поразхладят.

Кметът Драгалов направил летен плаж, но нямало желаещи да се къпят, къпели се само деца.

Плажът започвал от пешеходния мост (кокон кюпрюсю) и завъртал до хотел „Асеновец“. Имало и лодки, с които младежите и децата се возели.

Посоченото разстояние било пълно с вода и лампиони с цветове. Било приказно място.

Водозахващането на канал N2 започвало от мелница „Сила“ и хващал водата от бента на мелницата, висок 2 метра. От там минавал през градината до бившия паметник на братя Пачови и отивал до манастирската воденица, която била до сградата на военния стол.

От там през главната улица „Трети март“, бар „Анкара“ и от там под старите хали (касапницата), Българска банка и ресторант „Червено знаме“.

А къщата над бар „Анкара“ имало баня. Там отивали да се къпят градските кокони, наричали я с турското име „Хамам баня“.

Тази баня била на Тома Шикеров и съществувала до втората световна война. Имало още една баня тогава до стара гимназия.

От халите надолу каналът минавал зад зданието на пожарната команда и кооперация „Вулкан“, улицата се казвала „Железароколарска“, и от там захранвал мелницата „Таню Войвода“, след което водата се ползвала за напояване.

––

* – Днес ул „Цар Иван Шишман“
** – Основно училище „Христо Ботев” отваря врати в началото на 1947/1948 учебна година. На същото място се е намирало начално училище „Патриарх Евтимий”, а до 1906 г. тук се е помещавало гръцко училище. Първи директор е Владимир Йовков, заемащ тази длъжност до 1952/53 г. За известно време училището се е казвало „Й. В. Сталин”, а от 1960 г. носи името „Христо Ботев”.