Стою Шишков и участието му в Балканската война – Теодор Пеев
Участието на Стою Шишков в Първата Балканска война през 1912 г. е една от малко известните страници от биографията му. В свои спомени пише, че постъпва като обикновен редник в I-во опълчение на Родопския отряд. Като отличен познавач на местността е определен от командването за водач на I-ва бригада при I-ва дружина. Това му дава възможност да достигне до родното Устово, където са останали роднини и близки.
Запазени са много документи от онова време. Някои от тях са публикувани. Това са предимно заповеди, телеграми, писма и др, свързани с дейността на Стою Шишков като комендант на Устово.
Интересен е и дневникът със записки, обхващащ периода 18 септември-20 ноември 1912 г. Записките не са подробни. На места има много специфични съкращения. Авторът е отбелязал между военното ежедневие и етнографски, исторически, географски и пр. наблюдения. Описва народна носия от с. Хвойна. Прави преценки за снаряжението и боеспособността на нашите войници и техните началници. Описва спекулативните цени, с които разни търговци се опитват да се възползват от създадената обстановка.
На 25 септември 1912 г. Стою Шишков отпътува от Станимака за с. Хвойна с реквизирана пощенска кола. В града вижда една батарея, която, окичена с цветя заминава за фронта. Всички са радостни и ентусиазирани. По-нататък следват записки по преживяното в с. Хвойна.
На 26 септември отбелязва, че в с. Чукуркьой (сега с. Забърдо) са намерени предмети от клането в Перущица. На 29 същия месец пише, че от лошата храна мнозина са получили стомашно разстройство. В Станимака аптеките били затворени, понеже аптекарите били мобилизирани на фронта. През това време се водят боеве. Пристигат слухове за различни зверства на турците. В селото са докарани и първите ранени. Описва, че на някой места турски войници уговаряли наши войници да не стрелят по тях, искали да им се предадат. Омръзнало им да служат в турската армия. Не ги пускали по 5-6 години да видят близките си.
Започват боевете при вр. Рожен. Турците са се окопали и отблъскват ожесточено българските атаки, но не след дълго започват да напускат позициите си. Пленено е знамето от митницата. В бягството си турците изоставят оръжие, амуниции, раници и други вещи. Ст. Шишков отбелязва, че всичко е било немско производство – здраво и практично.
От Чепеларе са докарани по-видни първенци от българо-мохамеданското население, начело с ходжите им, които бунили и плашели хората. Ст. Шишков изпраща записка с набелязани някои по-важни мероприятия за преодоляване на възникналите проблеми. Мъжкото население да бъде организирано за ремонт на пътищата. Да се създадат реквизационни комисии. Да се организират складове на нормални цени. Да се постави охрана по главния път Станимака-Чепеларе-Скеча (дн. Ксанти). С цел спиране на убийства и грабежи в селата да се назначат привременни управления.
Монасите от Бачковския манастие да оказват помощ в лазаретите в Чепеларе. Командващият генерал Илиев дълго беседва с него и обещава да предприеме мерки.
Описва и другото лице на войната, човешките зверства. В Пашмакли (дн. Смолян) трима българи са убити, а очите им са избодени. Една помакиня е убита с цел грабеж. Укриват момчета и момичета, за да не бъдат отвлечени от турците. Българо-мохамеданите грабят жито и животни. Кражби и своеволие навсякъде. В Горно Райково капитан Рашеев вдига с динамит джамията, защото намерил преди това обезглавени и обезобразени наши войници.
Като комендант Стою Шишков пише, че имал права и на военен, и за полицейски началник.
Въвежда строги мерки. Издава заповед за спиране продажбата на алкохол. Забранява излизането извън населените места без негово разрешение. Издава и заповед за спиране на палежите и грабежите. По-нататък пише, че моми и жени се отдали на грабежи из помашките села.
На 25 октомври Шишков пише, че вечерта е имало кратко земетресение. Описва психологията на местното население. Крайно объркани и уплашени с неадекватни действия, местните понякога пречат на нашите войски. Изключително лесно се поддавали на манипулация. Конфискува се укрито оръжие. Пристигат все нови и нови опълченци. Всеки иска да има пушка и веднага да влезе в бой.
Част от записките Ст. Шишков по-късно използва и публикува, но вече по-подробно. Самият дневник се съхранява в Държавния архив в Пловдив. Цялостно е публикуван през 1992 г. В него се съдържат изключително ценни сведения за хода на мобилизацията и първите дни на войната.
Искам да отбележа, че преживяното през онова военно време Ст. Шишков е разказвал в семейстовотo си, на близки и приятели. Най-голямата му дъщеря, Добра, е била силно впечатлена, а когато се заражда идеята за паметник на загиналите през войната асеновградчани, тя е една от първите, които с ентусиазъм започват да работят за нейното реализиране. Като председател на Женското благотворително дружество в града, Добра Пеева е включена в комитета по изграждане на паметника. Нейното име е в паметния акт, поставен в стъклената капсула в основата на самия постамент.
