Футболните дербита между Борово и Джурково преди половин век

Преди повече от половин век това модерно нещо – футболът навлиза и в Родопите.

– Какво е айсва бре? – питали учудено дядовците?
– Асва е топка, рита се и се играе футбол – наперено отговаряли младежите.
– Футбол… Та си немате друга работа. Отава (втора коситба) е станала до корстан (кръста). Футбол… Майко си, този свят са е поборкал…

Големи „дербита“ в района на днешната Лъкинска община са се правили между селата Джурково и Борово.

Идвал уреченият ден за футболния сблъсък. Ако джурковци са били гости, са тръгвали много рано сутринта. През билото на рида Манастирище са слизали от Адемовска махала в колибите, където днес е град Лъки и от там нагоре към Борово. Двата „отбора“ са се събирали и продължавали към местността „Метириза“, която представлява заравнено пространство в подножието на връх „Кръстов“.

Люто дерби, топката ставала на перушина, краката били целите в рани. Двубоят завършвал и джурковци с навирен нос или наведена глава (според резултата), поемали по обратния път. Цели 30 км пеш, за да се проведе това дерби.

Другата седмица Боровци поемали по същия път, за да „гостуват“ в Джурково. На центъра на селото ги чакал джурковския отбор, заедно с едно муле, от двете страни на което имало по каса бира и няколко бутилки мастика.

Междуселската „селекция“ тръгвала към местност „Лука“, където е единственото равно място в джурковското землище, където събитията от предходната седмица се повтаряли.

Футболът е социално явление със световен характер. Макар и по-късно (както много други неща), той се появява и в Средните Родопи. 

(разказал Георги Вуйков от село Джурково)