Отец Кирил от Чуриловския манастир, който отдаде живота си на Бог

Много често работата ми на екскурзовод и планински водач ме среща с изумителни хора. Това е истинска благодат и се радвам, че имам възможността да споделям преживяванията си.

Чуриловският манастир се намира в гънките на планината Огражден, срещу планината Беласица и сгушилия се под нея Петрич.  Границата със Северна Македония е на един хвърлей, а над манастира са се надвесили селцата Гега, Кукурахцево, Чурилово. 

По стръмен почвен път се спускам до манастира. На моменти имам усещането, че колата ми ще се претърколи от наклона. Слава Богу, всичко е наред.

Прекрачвам вратите на манастира. Идвал съм тук пет-шест пъти и винаги ме е обземало онова усещане, в което тялото ти казва: „Чакай, за къде бързаш?. Не може да надбягаш времето. Сега седни и успокой градския човек в теб“.

Идва и отец Кирил. Да си свещеник на подобно място е далеч от всичко, което разбираме като професия. Не може да разберем дори и част от неговото ежедневие. А той е тук от 1967 година. Половин век и пет години отгоре.

Днес отец Кирил е на 85 години*. Съчетава грижата за болната си презвитера със служението в манастира. Той няма автомобил. Негово неизменно превозно средство е мулето с което пресича стръмните пътеки в района, кръстосвайки между дома и светата обител.

Имал е няколко мулета, докато предпоследното ражда женска рожба:

– Она го роди и вече 27 години Мара ми е транспорта. То поне не вдига цената, нито е бензин, нито е нафта. Пуснеш го на ливадата, връжеш го и то само си бере гайлето. После го яхнеш и „ихуу“, оно си знае дома.
– Отче Кириле, всяка година идвам тук и виждам, че постоянно правиш подобрения. Помагат ли ти хората?
– Епа помагат, но то вече и ора нема. Долене, където служа също има 4 човека. Едно младо момче, бизнесмен, вложи много пари, реставрира черквата, но за кой? То орааа, ора нема…

Тая пуста демография, навсякъде е със знак „минус“ и убива надеждите на по-възрастните.

Разгледах старото училище, прекрасния иконостас, стенописите в открития нартекс, заради които наричат това място „Манастирът с дяволите“. Винаги се чувствам особено тук. Няма да кажа силни думи, ако ви споделя, че това е един от любимите ми манастири. От общо 130, които са към БПЦ, съм бил в около 100, но Чуриловския манастир, остава едно място, което е по-особено.

Обаятелно място, носещо духа на миналото, а с присъствието на отец Кирил и неговото муле Мара, сякаш наистина сте в друго време. Там, където часовникът е спрял.

(* написано през 2022 г.)