Юговските архитекти строят сгради за чудо и приказ – Иван Гащилов
Кой е сложил началото на юговската строителна школа и кога е било това – никой не знае. Някой от старите юговски майстори предполагат, че трябва да се търси още преди възстановяването на Асеновата крепост и манастирите край града през XIV-XVI век, като сочат възстановителя на Бачковския манастир майстор Никола (1570-1640).
Майсторите били взискателни, бързи и ясни в мислите си и безкомпромисни, притежавали талант и нюх да учат хората на занаят. С тези си качества успявали да събудят интерес у чираците и калфите, като ги заставяли да разбират изяществото в строителното изкуство, учели ги да виждат същността в занаята и да го развиват. Налагали едно етично мерило и били пример на една професионална етика. Тази самобитна школа налага много висока мярка за качество. Устабашиите държали много на оценката на народа.
Ръководителите на чети били и учители на по-младите. Те ги учели на майсторлък, методика, етика, морал и още на много неща. С личния си пример ги увличали в професията. Разбира се, „учителството“ не се отдавало на всеки майстор. На това поприще се изявявали само майстори с добра душа, голямо сърце и природна дарба. Един такъв учител бил майстор Костадин Николов – брат на дели Стоян. Той завършва науките в Панагюрище, през зимата учел момчетата на четмо и писмо, а на пролет – за теркове, мостове и зидарии. До църквата направили дърводелска работилница и ги обучавал на дърворезба. Камък по камък градили къщи и дворци, села и градове. Думите им никога не се разминавали с делата. Повечето не били писмени, но притежавали природна дарба на архитекти и строители, която дарба признавал и поробителят. Затова са създавали шедьоври в строителното изкуство.
Взаимоотношенията между майстори и ученици били на високо ниво, защото в продължение на векове тук се възпитавали и подготвяли поколения майстори.
Традициите в строителството били с голяма нравствена сила, щом е успяла да пусне такава дълбоки корени през вековете. Навярно нравствената сила на майсторите и високата организация на работа довели до тези резултати, на които много хора днес не биха повярвали.
Сега, когато я възкресяваме, следва да я оценим правилно и дадем заслужено място в националната ни архитектура във високото и ниското строителство. И до днес юговските майстори продължават тези строителни традиции. Прави силно впечатление стиловото богатство, разнообразието в индивидуалностите на майсторите в знание, убеждение, чувства и интелект.
При мостовото строителство майсторите държали най-много на умението да се „хванат“ здрави основи на моста и добре да се „заключи“. В това се състоял майсторлъкът. Майстор на къщи се признавал онзи, който знае как да захване основите и да завърши до ключ, а при строеж на църкви се изисквало сводовете, таваните и куполите да бъдат майсторски изработени. На това старите майстори държали най-много и не правили никакви компромиси. Така юговци извоювали авторитет – от тях са се учили зидарите от Ропката.
Когато се налагало, майсторите оставяли чука и бичкията и с пушка в ръка защитавали отечеството. Ще спомена само сподвижника на Васил Левски, Иван Атанасов Иванов, укриватели на Отон Иванов, куриери на Г. Димитров, ятаци и т.н.
Ще спомена имената на изтъкнати майстори от юговската строителна школа: Никола, Тодор, Георги, Костадин, Манол Гьорговски, Стою Буражицки, Апостол Илчев, Васил Димов, Дели Стоян Николов, Стоян Узунов, Иван Пенелов, Ангел Зочински, Костадин Сивкин, Сотир Велков, Петко Кьорчев, Илия Димчев, Костадин Стойкин, Ангел К. Стоянов и много други. Легенди се разказват и за останалите 320 майстори, водили зидарски чети от 30 до 120 души.
Строителната дейност на тези скромни люде не може да се опише с думи, тя трябва да се види и почувства, за да се оцени техния майсторлък. От строителния им гений се възхищавали царе и държавници, а Стою Шишков пише: „Югово е знатно, бележито среднородопско село, в миналото давало прочути зидари, големи майстори на гевгирени каменни сгради, сводови черкви, джамии, мостове, магазини и др. из цялата Тракийска област. Такава е историческата църква „Св. Богородица“ в Устово, съградена от юговеца майстор Васил Димов Димовски – неграмотен, доморасъл архитект.
(снимка – къщата на Хаджи Костаки, намираща се на пл. Богориди 2 – 1964 г.)
