2016 – 03 март – Участие в националните чествания на връх Шипка

За пръв път щяхме да участваме в националните чествания на връх „Шипка“ и определено настроението беше приповдигнато. Групата също беше внушителна – над 25 човека и заедно с познатите от пловдивските туристически групи се получаваше една солидна агитка. Събрахме се на бензиностанцията на изхода от Пловдив в посока Карлово и потеглихме. Малко преди град Шипка колите изведнъж спряха. Започна едно пъплене, което накара мнозина да оставят колите си край пътя и да тръгнат пеш. Ние бяхме търпеливи и за около 40 мин се придвижихме до вохода на селото, където паркирахме и потеглихме към върха.

Беше вдъхновяващо! Млади и стари, обгърнати в трибагреници пъплеха нагоре. Истинско море от хора.

В началото маршрута, който започва от „Руската“ църква е доста стръмен. Всъщност има и черен път, който пътеката пресича, така че имате две опции – или дълъг път, който се вие и няма голям наклон, или пътека, която си е доста „серт“. След около 30 мин стигнахме до нещо подобно на заслон и от там всъщност стръмното почти свършва. Шосето се пресича веднъж и още веднъж се минава край него. Придвижвахме се бавно, защото и отпред и отзад имаше хора – хора всякакви, хора, обединени от идеята да отдадат почест на подвига на загиналите за свободата на България.

Горе беше фраш от хора. Започна  официалната част, белязана от явната неприязън на хората към политическата клика. Имаше дюдюкания, освирквания, гневни реплики. Мен ми докривя честно казано и си мисля, че е по-добре горе изобщо да не се качват политици, за да дразнят народа.

Слизането беше в рамките на час. Долу се събрахме и поехме към Калофер, където част от групата разгледа къщата-музей на Христо Ботев, взеха печати и марки, хапнахме и пийнахме в едно заведение в центъра на града и доволни и пълни с патриотични чувства поехме към родните места.