Село Долно Луково – община Ивайловград, област Хасково
Идвайки от Ивайловград, вие все още сте в рид Сърта. Тук са последните краища на Източните Родопи. Достигате до първите каменни къщи на Долно Луково и преминавате през мост надкрачващ Бяла река. Тя е много интересна с няколко неща:
– Граница между източнородопските ридове Мъгленик и Сърта
– Последния най-голям десен приток на Марица.
– Дължина около 100 км (20 % на българска територия, 80 % на гръцка)
– Влива се в Марица на около 2 км от Димотика
– В средното течение на българското си протичане има невероятно красиви меандри, а районът по течението на реката е изключително екологично чист и почти недокосван от човешка дейност.
След това пространно представяне на Бяла река, достигаме до края на моста и навлизаме в селото. Изумително е. Огромни къщи. Наистина огромни. И в повечето случаи празни. Селото изглежда призрачно. Тук-там пуши по някое коминче. А има ли и мъгла, работата става направо плашеща.
Кога е станало не се знае, но първоначалното поселище на хората тук било на друго място. Чумата обаче бавно изпълзяла от портите адови и започнала да вади душите на хората. Вярването било, че чумата можело да бъде спряна само ако хората преминат река и се заселят от другия и бряг. Така и станало и селото „стъпило“ на днешното си място.
Границата с Гърция е само на няколко километра. За да идат обаче в южната ни съседка, луковци трябва да пътуват много, че да идат до Ивайловград. Селото, макар и погранично е на края на цивилизацията. Буквално.
Тишината тук е плашеща. Чува се глъч. Отивам да питам за ключа за старата църква. Събрали се хора, ядат и пият. От погребение идват. Поредния човек са заровили. Изглеждат примирени и много, много не се трогват. Днес тук са под 50 човека, преди са били стотици. Само къщите са били 300.
Къщите наистина са огромни. И това има своето обяснение. До към 1980 г. бубарството е било основен поминък в района и е трябвало пространство, в което те да бъдат отглеждани.
Наистина много села са в подобна демографска картина. Само че някак си тях ги възприемаме по-нормално. Малко къщи, тук-там останали здрави, то самата гледа те предразполага да приемеш, че тук животът свършва или е приключил. Идеш ли обаче в Долно Луково, се чувстваш объркан. Огромни къщи, няма никой.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
