Фестивал на киселото мляко в село Момчиловци – разказ за събитието през 2017 г.

Въпреки че този фестивал се провеждаше вече за трета поредна година, едва на това издание ни остана време и решихме да го посетим. Предния ден бяхме в Джурково, а в неделя сутринта тръгнахме към Момчиловци.

Пристигнахме в селото около 10:00 ч., когато фестивалната програма току-що започваше с изпълнения на самодейни състави от съседните населени места. Ути Бъчваров чевръсто контролираше приготвянето на „Момчиловската яхния“ – кулинарният подарък за всички присъстващи, който всеки щеше да може да дегустира.

Около 11:00 ч. започна обучение по тай чи, проведено на полянката над музея. Взаимовръзките на селото с Китай, и по-специално с Шанхай, са тесни и съвсем неслучайни. Преди няколко години в района на Момчиловци и Хайдушки поляни беше заснет първият сезон на китайския „Сървайвър“, а киселото мляко се оказа изключително атрактивен продукт за китайците. Така тези културно-икономически взаимоотношения се превърнаха в логичен резултат от взаимния интерес и уважение.

След урока, който продължи около 40 минути, посетихме храм „Св. св. Константин и Елена“. Наистина внушителна каменна сграда, чиято камбанария е сред най-добрите образци в района. Всичко е чисто, ремонтирано и подновено.

В селото съществува традиция всички, които навършват 50 години, да даряват нещо за общността – било то чешма, параклис, осветление за камбанарията и други. Не се учудвайте, когато видите дарителски надпис „Дарение от набор…“. Само ще вметна, че Момчиловци, заедно с Орехово и Павелско, се борят за приза „Село с най-много параклиси в България“, като и трите наближават 30. В селото се намира и Аязмото, което е част от кампанията на Министерство на туризма „50 малко познати обекта в България“.

Като част от културната ни програма посетихме и музея в селото, разположен в непосредствена близост. Входната такса е 2 лв. за възрастни и 1 лв. за деца. Мога без колебание да кажа, че е по-голям от Историческия музей в Асеновград (информацията е към 2017 г.)

Разположен на три етажа, той предлага българо-китайски щанд, посветен на традициите в производството на кисело мляко – един от основните поминъци в района – както и на неговото благотворно влияние върху здравето. Има етнографска сбирка, представяща облеклото, бита и професиите на хората от Момчиловци, множество снимки, документи и артефакти от раннохристиянската епоха. Приземният етаж е художествена галерия. Експозициите са богати и определено има какво да се види и научи.

След разходката в музея отново се отправихме към сцената, където Ути Бъчваров заедно с кметицата на селото щяха да връчат призовете в конкурсите „Най-вкусно ястие“ и „Най-добра тематична снимка“. След награждаването дегустирахме вкусната яхния, в която имаше 70 килограма телешко месо, смилянски боб, моркови, лютеница и много зелени подправки, накълцани на едро.

Не знам дали заради недостатъчното варене или заради самия боб, той леко хрупаше. Но като цяло вкусът на яхнията беше страхотен – адмирации за Ути и неговия екип. Беше уловил магията на гъстата родопска манджа, богата на аромати и месо.

В 14:00 ч. официално беше закрито третото издание на „Фестивал на киселото мляко“, а гайдарската група от село Момчиловци с чудесно изпълнение изпрати гостите на събитието, които, според мен, останаха изключително доволни. Имаше от всичко и за всички – достатъчно, добре подредено, добре измислено и добре поднесено. Нямаше кич, излишни хора или излишни елементи.

Определено това е място, което задължително трябва да посетите – природа, чист въздух, чиста храна и добри хора, които с удоволствие разказват за чудните тайни на Момчиловци, за неговите герои и красиви истории.