Храм „Св. Троица“ в град Асеновград
Строителството на храма започва през 1857 година. За целта са били закупени три къщи, две от които били съборени, за да се освободи място за строеж, а третата била оставена за временно жилище на строителите. Работата продължила близо пет години, като през 1862 година храмът бил изцяло завършен.
Историята на построяването на храм „Св. Троица“ е изпълнена с борби за надмощие между двете етнически общности, живеещи в града – гръцката (или по-скоро гръкоманската) и българската. Българите искали свой храм, в който да се служи изцяло на български език, и започнали да действат, за да постигнат тази своя цел. Николай Хайтов споменава някой си свещеник Михаил, който бил извикан в града и, поради липса на българска църква, извършвал богослужения в частни домове, с няколко икони, на понятен – български – език.
Така било решено храмът да се построи със средства на двете етнически общности, при условие, че в едната част на клира ще се пее на славянски език, а в другата – на гръцки.
По това време църковните борби между българи и гърци били в своя апогей. След множество преговори и увещания от страна на българите било постигнато следното споразумение: да се построи нов храм – „Св. Троица“, в който богослуженията да се редуват – една седмица на гръцки, една седмица на български. Това, разбира се, било своеобразен успех, защото половината от времето в този храм щяло да се чете и пее на разбираем за хората език – българския.
Строежът започнал. Всички хора, живеещи наоколо, идвали и помагали доброволно. Събирали се пари за строителни материали, дарявали се средства и труд за изграждането на храма.
Когато храмът бил завършен, енориашите решили да ознаменуват събитието с литийно шествие, което да тръгне от манастира „Св. Петка Мулдавска“ и да завърши при новата църква с водосвет. Тази инициатива била изцяло българска, което разгневило фанариотите. Те изрично обявили несъгласието си с провеждането на литията. Българите тогава поискали от турските власти въоръжена охрана, за да може шествието от манастира до новия храм да се проведе мирно и спокойно.
Гърците обаче не оставили нещата така – подкупили охраната и устроили „засада“ на идващата от планината нищо неподозираща процесия.
Когато литията влязла в църковния двор, около двайсетина лангери се нахвърлили с ожесточение върху вървящите най-отпред свещеници, певци и знаменосци. Българите не отстъпили – напротив, между тях имало много „луди глави“ и в резултат на това в двора на новата църква се разразила истинска ръкопашна схватка.
След тези изстъпления оплаквания към властта постъпили и от двете страни. Решено било спорът да бъде разгледан от смесена комисия, в която участие трябвало да вземе и пловдивският гръцки владика. По негова инициатива било постановено новият храм „Св. Троица“ да остане на гърците, които се задължават да върнат на българите средствата, вложени в строежа, за да могат те да изградят свой храм, в който богослужението да се извършва на български език.
Българските енориаши обаче не получили никакви пари – което било очаквано. Това обаче не сломило ентусиазма им, напротив. Те взели на заем 14 000 гроша от пловдивския заможен доктор Рашко и започнали строежа на нов храм – „Св. Димитър“, който решили да изградят в близост до „Св. Троица“.
Преди години малки частици от мощите на светеца били дарени на храма от гръцки приятел на иподякон Аргир Малчев – дългогодишен певец в „Св. Троица“, завършил протопсалтско училище в Гърция, чиито теоретични знания относно източно-църковните песнопения са широко известни.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
